Един от колосите на българския театър Марин Янев стана на 80 години. Той е любим актьор на поколения зрители не само от сцената, но и от киното и дублажа.
За него казват, че има глас за милиони – не можеш да го сбъркаш с никой друг. Неговото творческо дълголетие продължава повече от 55 години, които той прекарва предимно в театъра – първо във Варна, после в Пловдив и София – в „Сълза и смях“ и Народния „Иван Вазов“, част от чиято трупа става през 1985 г.
За съжаление актьорът нямаше как да посрещне юбилея си на своята любима сцена – тази на Народния театър, тъй като по същото време – на 17 февруари, там гостува Джон Малкович. „Отказът на ръководството на театъра е обиден, това е и обезценяващо към националната ни идентичност“, заяви актьорът и режисьор Валери Йорданов.
Със или без голямо тържество, Марин Янев има любовта на публиката и най-големите отличия на родната артистична гилдия. През 1980 г. той взема наградата на Съюза на артистите, получава „Аскеер“ (1998), „Икар“ за водеща роля (2015), а на 27 март 2020 г. съвсем заслужено бе възнаграден с големия „Икар“ за изключителен принос към българския театър. Актьорът е изиграл над 100 роли в театъра и повече от 60 в киното и телевизията.
Марин Янев започва да диша театралния въздух още преди да може да чете. Затова първата му реплика на сцената е „Писмо за вас, мадам“ и е била наизустена с помощта на баща му – най-известния театърмайстор във Варна по онова време. Малката роля на пиколо е само началото на една голяма мечта, която изживява повече от пет десетилетия, 35 от които на сцената на Народния театър. Освен че е сред доайените на първия ни театър, той е определян и като властелина на дублажа – дал е гласа си на много любими персонажи.
Днес Марин Янев живее в истински театрален матриархат. До пенсионирането си съпругата му Цветана Цветкова е актриса в „Сълза и смях“. По-голямата дъщеря Марина е сценограф, Кристина е актриса, а от няколко години е и асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Картината допълват внучката Лора, дъщеря на Марина, и кучката Белла, за която има един господар и любим – Марин. А името й е Белла Янева, горд е актьорът.
Във ВИТИЗ Марин попада в невероятна бохемска компания – той е от прословутия випуск’67 на Боян Дановски и Методи Андонов, в който са Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Руси Чанев, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Кирил Кавадарков, Елена Райнова, Цветана Цветкова… Какви страшилища на сцената са всички те! Повечето от тях са разпределени в Пловдивския театър, а Марин и Меглена във Варненския. Цветана е най-голямата любов в живота му. Историята им е направо като във филм. Всеки от тях има своите трепети и любови и те като най-добри приятели разказват всичко един на друг. Цветана е гадже на един от най-известните културтрегери – Атанас Кръстев или по известен като Начо Културата от Пловдив. Двамата обаче се разделят. За да могат след това съвсем случайно Марин и Цветана да разберат, че всъщност са… един за друг. И така започва голямата им любов, която продължава и до днес.
Ролята, с който го запомнят всички, е тази на МакМърфи от „Полет над кукувиче гнездо“ – Марин Янев я играе при огромен успех през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава опашката за билети стигала от „Сълза и смях“ до градинката на „Кристал“. Народът е гладен за подобна пиеса.
А виновник за това тя да дойде в България е Павел Писарев, който тогава е в Министерския съвет и отговаря за репертоара на театрите. Той всъщност рискува и я носи в театъра по времето на социализма. Публиката е във възторг – след спектакъла хората ги чакат на тълпи пред служебния вход и ги гледат с грейнали очи.
В киното той също има немалко страхотни роли. Участва във филмите „Козият рог“, „Дърво без корен“, сериалите „Жребият“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Пътят към София“”. Днес е е един от най-популярните гласове в дублажа. Дублира роли във филмите за Лудия Макс, Индиана Джоунс, „Цар Лъв“, „Умирай трудно“, озвучава и Жерар Филип в „Манпарнас, 19“ и много други.
Марин Янев обаче се оказва родоотстъпник. Плод на глупавите му момчешки страхове е това как се оказва „родоотстъпник“ от фамилията си, която всъщност е Пехливанови. Прадядо му е бил пехливанин. Тъй като да си такъв, направо си е било титла, фамилията с гордост взима това име. Дядо му е Яни Пехливанов, баща му – Димитър Янев Пехливанов. И когато като юноша отива да си вади паспорт, на въпроса: Как искате да се казвате? – той с целия си момчешки акъл, за да не му се подиграват, отсича: Марин Димитров Янев.
