Иван ГАРЕЛОВ, пред в. Галерия
Музо, възпей оня гняв на Ахила Пелеев, който
донесе безброй беди на войските ахейски…
ОМИР
„Илиада“
Леко се подразних, когато Бойко Борисов започна своя десетминутен монолог пред Цвети Ризова. Откъде накъде на него му отпускат толкова телевизионно време, колкото си поиска, нали вече не е премиер, а само лидер на опозицията? Той дори продължи да си говори и след 10-те минути…
Но като се замислих над казаното от него, установих, че в гнева си той каза много важни неща, които обикновено не се казват публично, разкри задкулисието, целите и вероятното развитие на скандала „Магнитски“, очерта личните си и на ГЕРБ политически намерения за съставяне на кабинет след предстоящите избори… И още, и още…
Та си казах, добре че музата на историята в лицето на Цветанка Ризова му даде До този момент седмицата се развиваше рутинно – партиите (стари и нови), политиците (стари и подмладени) се бяха втренчили като зомбирани в предстоящите избори, че дори такъв земетръс като скандала „Магнитски“ не можа да ги извади от вцепенението им и те реагираха както си е прието в техните среди – това не се отнася до нас! Зад тази реакция прозираше мижитурската им мисъл – да минат изборите добре за нас, а после вече трудно ще ни помръднат, ще се примирят, ще ни прикрият, ще ни се размине Затова си водех бележки за някакви дразнещи факти, които биха могли да оформят темата на седмичния ми коментар.
Така например Би Ти Ви мащабно и с голям патос разказа за полета на военния „Спартан“ до Хърватия, където да оперират тежко болно дете. Тези дни темата за състраданието, помощта, спасяването на пострадалите от природните бедствия е водеща. И моят последен коментар бе посветен на покъртителните драми и безкористната човешка солидарност с пострадалите от земетресението в Турция и Сирия.
Когато обаче надделее самоцелната показност, безконтролното самовъзхваление, мярката е надхвърлена.
Особено ако това става в същия момент, когато страната ни отново влезе в световните новини с чудовищната драма със смъртта на 18 нещастни мигранти, заключени в камион ковчег, захвърлени и обречени на мъчителна смърт в дебрите на планината.
И това се случва в момент, когато се кълняхме пред целия свят, че границите ни са ненакърними…
Поне малко такт да имахме…
За съжаление съм включил и коментар на приятния ми Петър Стоянович. Като коментираше близкото минало, авторът се изказа пренебрежително за Даниел Ортега, тогава президент на Никарагуа, който бил „прокси“ на страните от соцлагера. Бих напомнил на Петьо, че Даниел Ортега е избран отново за президент в демократични избори през 2007 година. Тогава соцлагерът вече не съществуваше. Избран е за трети път и през 2011 година. През 2021 г. Ортега е избран за четвърти път за президент с петгодишен мандат… А това, че сандинистите в Никарагуа са с леви убеждения, не е нещо ново в този район.
Много е лесно да отхвърляш една личност с пренебрежение, само защото неговите идеи не са на мода в последно време в нашия район.
В още едно предаване, което харесвам, на безпощаден коментар бе подложен пък Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ заради неговите левичарски идеи и прояви. Такава е модата сега.
Това ми напомни как навремето един солиден коментатор беше написал унищожителна оценка на „Бийтълс“ за техните коси и поведение, като за финал бе написал „отгоре на всичко те не са музикални“. Това – за „Бийтълс“!
Такава бе модата тогава.
Но да се върнем на основната ни тема – предстоящите избори и гневният телевизионен изблик на Бойко Борисов.
Доколкото си спомням след загубата на СДС на първите избори Георги Марков, като един Омир на епохата, изрече фразата „Избори до дупка!“. С това той искаше да успокои разочарованите привърженици на „синята идея“ и да ги мобилизира за нови битки „до дупка“, което в семантичен превод би означавало „безкрай“…
Тази абстрактна граница като че ли е на път да бъде постигната. Не забелязвате ли каква активност кипи, макар да са четвърти избори за последните две години. И макар да е предварително ясно, че кой знае какви промени в съотношението на силите не се очаква. Създават се набързо и нови партии от този тип. Очакванията са, че партиите, които ще влязат в новия парламент, ще бъдат принудени по някакъв начин да съставят някакво правителство. Но ще направят тази крачка, след като досега отказваха упорито?
Кой е този, който ще ги принуди? И с какво?
Ето отговорите, които даде Бойко Борисов в спонтанното си интервю, ако това може да се нарече интервю. Цвети опита един-два пъти да води разговора, но така й се скараха, че предпочете да участва с.. въздишки и други звукови сигнали.
- Стана ясно, че новият списък „Магнитски“ е с предизборна насоченост. Към България, естествено. Повелята е, че този път правителство трябва да има, по възможност да е с проатлантическа фасада. Върви война. Не е известно какъв[1]развой може да има тя. На американците им е необходим силен фронт от натовски държави със стабилно управление .
- Разработен е план за решаване на основните пречки и проблеми пред съставянето на този кабинет. Дойде и специален пратеник да ни ги разясни. Посочени са и болезнените решения, които трябва да се предприемат.
- Всекидневните назидателни занимания с безволевите ни политици се водят не само в едно посолство. Всички знаем, че в това посолство се координират главните насоки на политиката ни, но сега вече е ясно, че това не става с намеци и на дипломатичен език. Самият Борисов говори, че за една седмица е бил три пъти в американското посолство, два пъти в английското, един път в германското.
Какво да кажеш? Бледо е сравнението с банановите републики.
- Явно съюзниците са били убедени от събеседниците си за необходимостта от приемане на закона за пълномощията на главния прокурор. Борисов открито признава, че досега е бил против, като хвърля вината на своите юристи, но вече се кълне, че законът ще бъде приет веднага след изборите. Повтаря го няколко пъти. Това означава, че рискува собствената си съдба.
Това е последната отбранителна линия на ГЕРБ. Значи те са готови на всякакви отстъпки. Дали е така? На каква цена?
- Не се казва направо, но като се съди по нервността на бившия премиер, върнал надеждите си да оглави отново управлението на държавата, много е вероятно да му е поискано да се оттегли от активното си участие в политиката, за да приемат другите десни общ кабинет с ГЕРБ.
Дали не заради това Борисов заяви на няколко пъти, че ще стане депутат? Щом като го искат, каза той, имайки предвид посолството. Не ми се вярва точно това да са му искали. По-скоро обратното – да напусне политиката.
Той засега отказва и затова ще става депутат. Казва го на инат, с последна надежда. Значи е останала една стъпка, ще бъде водена битка по нея тези дни Аз лично не се съмнявам, че във върхушката на ГЕРБ има вече явни привърженици на оттеглянето на Борисов. Засега не става публично. А тази стъпка може да се окаже много по-съществена за политическото развитие на страната, отколкото раздухваните скандали в БСП.
- На американците, които се стремят към стабилизиране на властта в България, не им трябва ново усложнение с един опит за импийчмънт на президента Радев, което може да предизвика сериозен трус в държавата. Затова Борисов споделя гласно мечтата си – да си направим правителство и да управляваме, а президентът да си гледа своите задължения.
Ех, мечти!
