Неочакваната оставка миналата седмица на шотландския първи министър Никола Стърджън предизвика огромна изненада и силни сътресения в нейната Шотландска национална партия (ШНП). Но освен политическия ступор, в който това решение прати шотландските националисти, наблюдателите веднага се запитаха какво ще стане с основната кауза на Стърджън и ШНП – борбата за независимост на Шотландия, пише БТА.
В сряда Стърджън неочаквано за всички обяви, че подава оставка като първи министър (премиер) на Шотландия. По този начин движението за независимост на Шотландия загуби най-ярката си личност и един от най-добрите си оратори в момент, когато усилията за организиране на нов референдум за отделяне от Великобритания навлязоха в застой, отбелязва Асошиейтед прес.
Лондонският „Таймс“ написа в четвъртък, че оттеглянето на Стърджън е „изключително добра новина за юнионизма“ и „катастрофално поражение“ за каузата на независимостта. Коментаторът на „Файненшъл таймс“ Робърт Шримзли отбелязва, че „политическият път на Стърджън просто е достигнал своя закономерен край“, тъй като тя се е изчерпала като лидер.
Стърджън изненада цяла Великобритания с решението да подаде оставка след осем години като първи министър на Шотландия и го обясни с това, че сама за себе си е стигнала до извода, че вече е време да се оттегли.
Тя ще остане начело на шотландското правителство още няколко седмици, докато ШНП избере новия си лидер, който автоматично ще стане и първи министър – но на хоризонта засега не се очертава ясно изразен фаворит за неин приемник. Сред претендентите за поста са близкият до Стърджън министър на Шотландия по конституционните, международните и културните въпроси Ангъс Робъртсън, финансовият министър на Шотландия Кейт Форбс и здравният министър на Шотландия Хамза Юсаф.
Гласуването за нов лидер ще започне на 12 март и ще завърши на 27-и същия месец. Победителят ще трябва да намери път за излизане от безизходицата, в която изпадна движението за независимост на Шотландия след референдума през 2014 г., на който избирателите гласуваха да подкрепят оставането във Великобритания с 55 срещу 45 процента.
Стърджън дойде на власт непосредствено след поражението на националистите на плебисцита и опита да се пребори за организирането на ново всенародно допитване. Голямата възможност за постигането на тази цел тя съзря в Брекзит: на референдума през 2016 г. Великобритания подкрепи излизането от ЕС, но шотландските избиратели дадоха категоричен вот за оставането в Евросъюза. Това позволи на Стърджън да лансира тезата, че Брекзит дава основание за организиране на нов референдум за независимост на Шотландия, тъй като тя е била принудена да напусне ЕС против волята си.
Но според британските закони за да може да бъде организиран плебисцит, който да има правно обвързващ характер, съгласието си за произвеждането му първо трябва да даде централното правителство на Обединеното кралство в Лондон, а кабинетът на торите отказва да разреши подобна стъпка.
Стърджън изключи възможността да бъдат повторени действията на каталунските сепаратисти в Испания, които организираха неразрешен от централното правителство референдум, поради което шотландските националисти си навлякоха критики от някои свои привърженици, че са прекалено предпазливи.
Междувременно Стърджън загуби дело пред Върховния съд срещу британското правителство, който постанови, че Лондон има право да откаже предизвикването на референдум за независимост. След обявяването на съдебното решение тя се закани, че ще превърне следващите парламентарни избори във Великобритания през 2024 г. във „фактически“ плебисцит за независимостта – но не уточни как точно ще го направи.
По последни данни от социологическите проучвания шотландците са разделени поравно в нагласите си за и против независимостта. Джон Кампфнър от мозъчния тръст „Чатъм Хаус“ каза пред Асошиейтед прес, че след оставката на Стърджън е „твърде възможно движението за независимост да загуби скорост“.
По думите му националистите може още повече да отстъпят позиции, ако на британските избори през 2024 г. победи опозиционната Лейбъристка партия. Това е така според Кампфнър, защото лидерът на лейбъристите сър Киър Стармър е по-привлекателна фигура за много шотландци, отколкото например „прекалено английския, поляризиращ и десен“ бивш премиер Борис Джонсън, който дълго време беше главният политически противник на Стърджън.
Джон Къртис, преподавател по политология в Стратклайдския универститет, смята, че големият въпрос сега е дали ШНП може да намери лидер със същата „обществена харизма и риторически умения“ като Стърджън и нейният предшественик и организатор на референдума през 2014 г. Алекс Салмънд.
„ШНП има нужда от нещо повече от просто компетентен първи министър. Тя са нуждае от политик, който да бъде добър агитатор, за да увлече хората след каузата на независимостта“, каза Къртис пред радио „Таймс“.
На същото мнение са и Зевърийн Карълс и Либи Брукс, коментатори на „Гардиън“, които отбелязват, че нито един от възможните претенденти за мястото на Стърджън, чиито имена се завъртяха в общественото пространство, не е достатъчно разпознаваема личност. Затова според двамата анализатори най-вероятният изход от създалото се положение около оставката на първия министър е спад в подкрепата за независимостта на Шотландия, което означава, че пред новия лидер ще предстои много работа за спечелването на доверието на избирателите.
Събеседници на „Политико“ от своя страна коментираха, че със или без Стърджън движението за отделяне от Великобритания така или иначе е било изпаднало в безпътица поради главния въпрос пред него, който Стърджън не е успяла да реши – как да се организира нов референдум за отделяне от Обединеното кралство, и то успешен.
„Още не съм чул убедителен план – дори и от Никола – как ще организираме референдум“, каза пред изданието неназован бивш съветник на ШНП. „Оставката на Никола не прави намирането на решение на този въпрос по-лесно“, каза той, пише още БТА.
