Тв водещата Наталия Симеонова: Благодаря на Денис, че и той ме избра

На 10 февруари 2023 г. популярната водеща Наталия Симеонова става на 53 години. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2006 г. записва и психология. Професионалният й път започва в БНТ, впоследствие води предавания в Нова телевизия и в bTV. На 14 февруари 1999 г. сключва брак с Денис Ризов, с когото са заедно от 1993 г. В момента той е във Флорида, САЩ. В последната година и половина Наталия беше при съпруга си отвъд океана и в края на 2022 г. се върна в България. Двамата имат дъщеря – Виктория, родена в Тампа, Флорида.

Интервю на Надежда Йосифова за в. „Галерия“

• Наталия, как сте, как се чувствате отново в България, след завръщането ви от Флорида?
• По-решена от всякога нещо да променя в родината си, България.
• Наричат ви „Феята на любовта“, което дойде от предаването „Море от любов“. Как приемате това прозвище?
• Малко ми е странно да ме наричат „фея“, но като сьбирателно на любовта и уважението на хората, които са оценили усилията ми в „Море от любов“, съм поласкана и съм признателна на всички, които го употребяват като образ – символ за мен. Благодаря!
• Интересно е, че сте родена в месеца на любовта, а и на 14 февруари сте се омъжила. Мислила ли сте за тези съвпадения, които са още една брънка във веригата „Море от любов“?
• Много емоционален човек съм и никак не е случайно, че Маги Халваджиян е видял в мое лице движещата сила на проект като „Море от любов“. Благодарна съм на Маги.
• Кога започна съвместната ви работа с него?
• През май 2002 г. по бТВ стартира „Море от любов“, с продуцент Маги Халваджиян. Това е предаването, на което посветих 10 години от живота си.

След него, през есента на 2012 г., със същия телевизионен екип, създададохме за същата медия социалния проект „Предай нататък“, чийто продуцент бе съпругът ми Денис Ризов. Той вече беше познат като бас китарист на група „Ахат“, музикален и телевизионен продуцент, създател на няколко музикални компании, сред които „София Мюзик Ентърпрайсис“.

• Какво виждате, когато се обърнете назад във времето към това предаване и възможно ли е отново да се върне на екран?
• Възможно е. Но това би било друго предаване. Дори с мен, като водещ. Самата аз вече съм по-зряла, по-мъдра, по-възрастна. Имам същия морал, изповядвам съшите ценности, но едно „предаване“ изисква и „приемане“. Това винаги е двустранен процес. В този смисъл мисля, че носталгията по „Море от любов“ е по-скоро носталгия по нещо безвъзвратно изгубено от хората. А аз, слава Богу, не съм жертва на тази носталгия.
• А кога беше вашият телевизионен дебют?
• Дебютът ми на малкия екран беше в БНТ, през 1988 г., под режисурата на Хачо Бояджиев, в предаването „Формула 5“. По-късно, отново там, станах съавтор и ко-водещ на „РОКОКО“ –предаване за българска рок музика заедно с Георги Ангелов. След това съм работила и като репортер, и водещ на дневни емисии новини в Нова телевизия, както и като редактор на политическото предаване „Посоки“.

• С какво е ценен за вас опитът ви в телевизията, въобще в този занаят?
• Телевизията не е просто „занаят“. Тя изисква отговорност, вярност, уважение, желязна дисциплина и пълно себеотдаване – към работата, към екипа и към интересите на зрителя. Телевизията има огромна сила. И като всяка сила трябва да се управлява мъдро, с много жив ум и висок морал.
• Истината е, че телевизията днес е много различна… Какво е вашето мнение?
• Това е телевизия, на която аз не принадлежа – нито като зрител, нито като журналист, нито като човек, изобщо… Имам по-високо мнение за себе си. Опитвам се да заявя моите стандарти. Но ще видим дали телевизията има нужда от тях сега.

• Винаги ли сте искала да бъдете журналист или сте имала и други желания?
• Като малка мечтаех да стана лекар. Или поне санитар – стига да ми мирише на болница. Може би е по-добре, че не станах лекар. Сега съм близка с много свестни хора и измежду лекарите, които тежко преживяват всяко свое ежедневно решение – дали да дадат на пациентите си живот, или да не натоварват с този разход задъхващите се финансово техни отделения и болници. Парите или животът?! Това не беше ли бандитско възклицание? Та… не обичам да ми мирише на пари. А на болница. А този аромат трябва да завладее първо медиите, според мен.
• Какво беше мнението на родителите ви относно избора ви да се осъществите като журналист?
• С родителите ми винаги сме имали пълноценен разговор. Изслушвахме се взаимно. И много си говорехме. Бях поощрена от мама и тате и в тази посока. Същото направи и по-голямата ми сестра. Говорим много и постоянно. От тях знам колко е важен пълноценният разговор. С изслушване и мислене, с търпение и изчакване, след това. Това винаги дава ефект. Обичам ги и им благодаря!

• Амбициозна ли сте, когато се захванете с нещо?
• Амбициозна съм в търсенето на всяка справедливост. Поставям си ясна цел и я преследвам, като не пропускам и пълноценното зареждане на батериите по пътя.
• Какъв нрав носите като човек – бързо ли решавате, бързо ли прощавате, доколко се влияете от чуждото мнение, казвате ли „извинявай“, ако сте сгрешила…?
• Бърза съм, да. Но мисля, че се научих на търпение и изчакване. Давам си време за мислене и преоценка. Давам го и на другите. Разбира се, че казвам: „Извинявай!“. И не само го казвам, а го мисля и го чувствам, когато го изричам. То е плод на анализ на дадена ситуация. И на осъзната от мен моя неправота или несправедливост спрямо някого. На мен ми се струват дреболии нещата, за които се извинявам. Но поглеждайки от другата гледна точка, на човека, когото съм засегнала, виждам друг филм. А всеки от нас живее в различен сценарий. Трябва да мислим и за това. Иначе отношенията закъсват. Когато нямам яснота, пускам в ход фантазията си и тогава започвам да се влияя от „чуждото мнение“, но то е родено в главата ми, от моите догадки и предположения за това мнение, а нерядко то е формирано от моите комплекси. Ето защо – призовавам хората към яснота и честност. В моя близък кръг има само такива хора. Избрали по-лесния начин – да живееш не само с другите, но и със съвестта си. И със себе си дори.

• Родителите ви как приеха, когато им казахте, че ще се омъжвате?
• Зарадваха се, много! Още повече, че се задаваше внуче! Бъдещият ми съпруг през 1999 г. беше и си остава до 2023 г. много добър избор. И много добър пример за детето ни! Денис е изключителен баща! Вярвам, че и Вики мисли така. Надявам се да приема и мен като добра майка. За бабите и дядовците й съм сигурна. И много, много им благодаря!

• Как се запознахте със съпруга си и как дойде решението да създадете дом?
• С Денис се виждахме понякога на „Синьото кафе“, там беше обедното сборище на всички от рока – като музика и бизнес, но и като начин на живот. Аз все още ходех със Стенли, от три години и половина. Пишех за Стенли повечето му текстове, учех в Журналистическия и работех в БНТ, правехме „РОКОКО“ с Георги Ангелов. И един ден, бяхме на снимки, на концерта на Nazareth в зала „Универсиада“ и Жоро интервюираше групата, а аз и Денис, който организираше концерта, си говорихме с часове на гардероба, точно до входа в залата. Вечерта, след концерта, на партито послучай рождения му ден, в „Клуб 17“, си говорехме с Денис, точно до камината, и изведнъж токът спря, а Денис ме целуна за първи път. Подаръкът му тогава от мен и Стенли беше аудиокасетка с албума „Пътят към храма“. Така започна нашият път с Денис. И не е спирал вече толкова години. И е минал през толкова много тежки изпитания и през моменти на пълно щастие. Благодаря му, че и той ме избра, и че все още съм част от неговия път!

• Вие какво научихте за любовта?
• Любовта е разнолика, но когато е вечна, това няма значение.
• Предстои да се навършат 30 години от сватбата ви, ше празнувате ли?
• На 23 януари тази година, когато беше рожденият ден на Денис, се навършиха 30 години от връзката ни. Това партньорство е много повече от сватбата ни, която беше през 1999 г.
• И понеже сме пред прага на Деня на влюбените, ще ви попитам дали не позанемарихме любовта напоследък или просто променихме критериите си за нея?
• Любовта е вечна. Любовта, като обективно понятие, е вечна и всесилна. Всички съмнения в нея са субективни възприятия за нея. Ако се съмнявате в нея, потърсете причината в себе си. И ако искате промяна и сте готови за нея – спешно потърсете помощ. Може да не е специализирана – някой близък или приятел ще ви помогне. А най-добре този човек да е и двете неща. Някой, на когото имате доверие.

• Имате ли свое обяснение – защо все повече бракове се разпадат или двойките предпочитат да живеят заедно, но без брак?
• Мисля, че доверието, минаващо през много честни разговори и разнообразни изпитания, и доказващо се във времето, е „дефицитна стока“ напоследък. Отсъствието на доверие, според мен, е в основата и на този страх от обвързване. И това е взаимосвързан и взаимозависим процес. Доверието.
• Дъщеря ви Виктория завърши психология, но се занимава и с музика, има и група. Опитвате ли се със съпруга ви да я напътствате коя от двете посоки да избере или тя има свои планове?
• А защо не в съчетание от двете посоки? Убедена съм, че Вики ще ни изненада с избора си. И, някак си, съм сигурна, че изненадата ще е приятна! Вярвам във Вики и в огромния потенциал на свестните хора от нейното поколение. Вики се дипломира през 2022 г. като психолог в СУ „Св. Климент Охридски“, предстои й да учи магистратура. От 2014 г. се занимава и с музика, пее автентичен български фолклор в хор „Нуша“ и  има своя група –  „Mostly Harmless“.

• Всъщност и вие имате отношение към музиката, не само защото живеете с музикант, но и пеете добре, и свирите на пиано, и пишете текстове за песни. Скоро Ирина Флорин представи песента „Решено“, която е по ваш текст и наистина много жени могат да се отъждествят с думите в нея. Продължавате ли да пишете?
• Да, понякога. Напоследък, все за различните лица на насилието, се получава. Ето няколко примера, които могат да се открият в Youtube:Весела Делчева, продуцент Игор Марковски, музика и аранжимент – Момчил Колев, Стенли, „Счупено сърце“, Стенли, „Вън от мрака“ , Ирина Флорин, „Решено“ .
• Кои са вашите думи?
• Обич. Благодарност. Извинение. Прошка. Искреност. Всеотдайност. Отговорност. Съвест. Чистота. Морал. Принадлежност. Духовност. Будност. Пробуждане.
• От интервютата, които дадохте досега, правите заявка за нов телевизионен проект, свързан с темата за домашно насилие, това ли ви върна отново в България?
• В България ме върна сърцето ми. Тук живея с чувство на сила и принадлежност. Тук са и по-голямата част от хората, които обичам. Тук са смислените ми занимания. Тукашният език владея най-добре. А аз работя с езика си. Влагам толкова нюанси и психологизъм в него. Езикът за мен отдавна не е просто средство за разбиране или сбор от шаблонни реплики. Езикът е свободата да изразяваш себе си. Отдавна направих този избор. Но не мога да си представя и живота си без Щатите, където са Денис, във Флорида, сестра ми, в Ню Йорк, племенницата ми и нейното семейство, в Чикаго – всички те са друга част от сърцето ми. Не всеки ден е Коледа. Уви. Или за радост. Защото така не си достигаме постоянно. И търсим истината, и сравняваме, и си говорим, непрекъснато.

• Какви цели си поставяте във Фондация „Наталия Симеонова“ и каква е каузата, зад която заставате?
• Каузата и целите на Фондацията са да съдейства на всички нива, за да се намалят случаите на домашно насилие и агресия, на сексуално насилие и тормоз, трафика на хора и дискриминацията, основана на пол, възраст, религия, етнос и други… Изключително важно е жертвите да усетят реална подкрепа, като се стимулира възстановяването им след преживяното насилие, и то във всички аспекти – интелектуално, духовно, професионално. Сред целите е и да се изостри и ангажира вниманието на обществеността, а да бъде тя по-съпричастна към тези наболели проблеми. Както и да се направят необходимите промени в образователната, здравната и законодателната ни системи.

• Вече имате ли яснота в какъв формат и дали в телевизионен ефир ще представите проекта си „Пробуждане“?
• Навлязох много навътре в темата за насилието. Потърсиха ме много на брой и разнообразни жертви на насилие, които са готови да говорят пред мен и екипа ми. За първи път биха говорили. И жени. И мъже. И деца. Благодаря им! Това доверие е голяма отговорност! Имаме вече готов първи брой. Ще се чуе скоро надявам се. А на всички замесени – искрено благодаря за вярата в мен! Ще дам всичко по силите си да оправдая и това доверие в мен и екипа ни. Обещавам! Проектът се казва „Пробуждане“ и смятам, че всички ние, на всички нива от живота ни, имаме нужда точно от това. Пробуждане!
• И как ще отбележите рождения си ден на 10 февруари?

–    В тесен, семеен кръг.