Глобалното затопляне добавя и нови региони към световната винена карта, като Англия, Нидерландия, Полша, пише БТА.
Същевременно пазарът за вина, произведени от стари лози, се разширява и много европейски производители започват да подчертават тази характеристика, която представлява „лозарска съкровищница“ в по-сухи райони като Испания, Португалия, Гърция, Южна Африка, Южна Франция и Италия.
Все повече се затвърждава и тенденцията за безалкохолните вина. Тя не е нова, но специалистите очакват на пазара да излязат по-качествени предложения. Неотдавнашно проучване, проведено в 10 държави от IWSR Drinks Market Analysis, е установило, че продажбите на напитки без и с ниско съдържание на алкохол през 2022 г. са надхвърлили 11 милиарда долара спрямо 8 милиарда долара през 2018 г. Това все още е нишов пазар, но организацията прогнозира, че консумацията на винени напитки без и с ниско съдържание на алкохол ще да се увеличат с една трета до 2026 г.
Според „Sommeliers Choice Awards“ популярността на розовите вина, включително пенливите, е наистина голяма и те ще продължат да бъдат любими на потребителите, но вълнението и растежът в сегмента може да намалеят. Все пак „Форбс“ отбелязва, че докато шампанско, кава и просеко ще продължат да се радват на популярност, сред пенливите вина ще се появи и нов играч – „Франчакорта“, който ще достигне до нови, любопитни пиячи на вино.
В полза на потребителите, през декември 2023 г. влиза в сила задължително етикетиране на хранителната стойност на всички вина, продавани в Европейския съюз, а Бюрото за данъци и търговия с алкохол и тютюн към Министерството на финансите на САЩ обяви, че обмисля подобен ход.
Намаляването на дела на стъклените бутилка се превърна в основен приоритет за далновидните винарни, ангажирани с намаляване на въглеродните емисии. Производството и транспортирането на една бутилка вино представлява цели 68 процента от въглеродния отпечатък на целия продукт. Затова много производители очакват алтернативните опаковки да увеличат дела си през следващата година, като ще могат да се намерят повече изискани вина от среден клас, продавани в алтернативни опаковки като кутии.
През 2022 г. „Шато Галупе“ в Прованс представи лесно за пиене „Номад розе“ в плоска кутия, изработена от рециклирана пластмаса, която е 10 пъти по-лека от нормална бутилка. „Тaблaс крийк винярд“ (Tablas Creek Vineyard) в Калифорния поставя своите вина от по-нисък клас в 3-литров найлонов плик в кутия, чийто въглероден отпечатък е с 84 на сто по-малък от този на четири стандартни стъклени бутилки. Досега обаче най-голямо намаляване на въглеродния отпечатък в сравнение със стъклените бутилки (90 процента) предлага 1,5-литров плик за вино, без кутия около него, който започва да набира популярност в Европа.
Нека не забравяме и как в края на 2019 г. европейската компания за космически изследвания „Спейс карго ънлимитид“ (Space Cargo Unlimited) и нейната мисия WISE (Vitus Vinum in Spatium Experientia) изпратиха 320 лозови резници от мерло и каберне совиньон (и бутилки от „Шато Петрус“) до Международната космическа станция за едногодишен престой. Целта беше да се открие дали стресът от микрогравитацията и космическата радиация може да направи лозята по-издръжливи. Когато се върнаха на Земята през 2021 г., някои от резниците бяха засадени в района на Бордо във Франция. През 2022 г. изследователите сравниха тяхното развитие с контролни лози, останали на Земята. Досега изглежда, че „космическите лози“ са по-устойчиви на високи температури и болести и се нуждаят от по-малко вода – основни фактори за адаптиране към изменението на климата. Но какъв ще бъде вкусът на вината, ще разберем тази година, когато изследователите съберат първата им реколта от грозде и създадат пробни вина.
У нас проблеми също не липсваха, като някои от тях изкараха лозаро-винарите на протести. Бизнесът продължи да апелира за национален винен бранд „България“, който да подпомогне разпознаваемостта на страната ни и популяризирането на родните вина, а Министерство на земеделието обеща да продължи работата по национална стратегия за сектора.
Вследствие на ковид пандемията и растящата инфлация, освен това потребителската кошница се свива и виното остава извън нея. Преходният остатък на вино от миналата година в Европа е над 50 процента, а в България – около 35 процента, според данни, цитирани от аграрния ни министър Явор Гечев.
