Мика Зайкова пред в. „Галерия“
Не е изненада за никого, че пенсиите в България са най-ниските в Евросъюза. По-лошото е, че те не се получават дълго време от хората и причината е ниската продължителност на живота у нас. В други страни се изисква повече стаж за пенсия, но там хората живеят по-дълго. Средната ни продължителност на живота е най-ниската в ЕС и е 71 години и осем месеца и продължава да намалява. Мъжете живеят около 70 години и един месец, а жените с 8 години повече, за това и у нас вдовиците са повече. Демографската картина у нас непрекъснато се влошава. За разлика от България в ЕС има страни като Нидерландия, Германия със средна продължителност на живота 88 години.
Най-рано хората се пенсионират във Франция на 62 г. Но минималната пенсия там е близо три пъти по-висока от нашата – 673,76 евро. На същата възраст се пенсионират в Гърция, но с 40 г. осигурителен стаж. При 15 г. стаж възрастта е 67 години. От 2021 г. минималната възраст за пенсиониране се коригира на всеки 3 години въз основа на очакваната продължителност на живота. В южната ни съседка минималната пенсия се нарича национална и е 384 евро, като през 2023 г. е почти удвоена и наближава 700 евро.
Във Финландия възрастта за пенсиониране е 63 г. и за двата пола, а минималната пенсия е 922,42 евро. В Естония всички се пенсионират на възраст 64 г. и 3 месеца без изискване за стаж. До 2026 г. възрастта ще достигне 65. След това тя ще бъде обвързана с продължителността на живота. Минималната пенсия е 255,18 евро. В Литва мъжете се пенсионират на 64 г. и 4 месеца, а жените на 63 г. и 8 месеца, с увеличение до 65 г. през 2026 г. Тук няма минимална пенсия, но за хората, които се пенсионират с по-малко от 15 години стаж, тя не може да бъде по-малко от 225,84 евро.
В Словакия възрастта за пенсиониране не може да бъде над 64 г. Минималната пенсия в зависимост от стажа е от 334,30 до 630,70 евро. Най-много трябва да работят в Германия, Италия и Дания, където възрастта е 65 години. Дания дори планира постепенно да повиши възрастта за пенсиониране до 69 г. през 2035 г. Те и германците нямат минимални пенсии. В Италия най-ниската пенсия е 568 евро.
В Португалия мъжете и жените се пенсионират на 66 г. и 7 месеца. Минималната пенсия зависи от стажа и варира от 278,05 до 402,32 евро. В Нидерландия възрастта е 66 г. и 10 месеца и догодина ще стане 67, а от 2025 г. ще бъде свързана с увеличаване на продължителността на живота.
В Испания хората се пенсионират на 65 г. За самотни възрастни пенсията е 721,20 евро, а за тези, които живеят със съпруга/та, от 685 до 890,50 евро. За лица до 65 години – за самотни пенсионери 675,20 евро, а за семейни започва от 638,20 и достига до 834,90 евро. В Австрия при определяне на минималната пенсия има значение и дали живеят сами. За самотните е 1030 евро на месец, а за семейните е 625 евро.
От изброената статистика дотук става ясно, че нашите пенсионери, които вземат минималната сума от 467 лв. се чудят с парите си кое първо да платят. Като се издължат за битовите сметки им остават дребни суми да карат цял месец на хляб и кисело мляко. Големият минус у нас е именно ниската покупателна способност на минималната пенсия, която е на ниво между 35 и 38 на сто. В ЕС няма страна, където тя да е по-ниска от 50%.
Говорейки за пенсиите трябва да разгледаме и други аспекти на проблема. Един от тях е какво взема българският пенсионер, спрямо своите връстници от ЕС, като заместващ доход от получаваното от него, докато е бил в активна възраст и е работил. Освен че са ни най-ниски пенсиите у нас, то заместващият доход е един от най-малките в Европа. Преди 2020-та този показател в България беше около 53,4%, но през миналата година се очаква да бъде на ниво под 40 на сто. В развитите страни това не е така. В Нидерландия e 83-84% от работния доход. Във Франция е 74%.
Това трябва да бъде взето предвид в следващия парламент, ако ще има някаква пенсионна реформа. Не бива да забравяме обаче, че в тази сфера не може да се правят необмислени промени, за да не се получи ефектът на слона в стъкларския магазин. Реформата е редно да бъде постепенна.
Друго характерно за нашата пенсионна система е нейният висок дефицит, надвишаващ 60%, който е най-голям в ЕС и продължава да расте. По този начин се краде от хората, които в момента все още работят, за да се финансира пенсионния фонд. Тези разходи от хазната биха могли да отидат за инвестиции, които да допринесат за по-бързото развитие на страната. Честите избори обаче стимулират нарастването на дефицита в пенсионната система, защото партиите предизборно наддават покачване на разходите за пенсии. Леят се обещания, но не се мисли откъде ще се вземат пари за наливане в пенсионния фонд. Всичко това не е съобразено с финансово икономическото състояние на страната, което не е никак добро.
В такъв случай логично е да се запитаме дали не е дошло времето да се качат пенсионните вноски на работещите? Има няколко начина за увеличаване на притока на средства към пенсионната система. Вноската не е единственият. Едната причина е, че повечето хора няма да са съгласни на подобно покачване на вноските за пенсия, защото не са сигурни дали ще доживеят до пенсия. След време всички български граждани ще се пенсионират на 67 години. Средната продължителност на живота на мъжете сега е 70 г. и продължава да пада, защото социалните условия в България продължават да се влошават. Как, в такъв случай, те да се съгласят да им вземат повече пари от мизерните заплати, като знаят, че ще получават пенсия само 5-6 години. 19,5% от заплатата сега се удържат за пенсия в България. Доколкото знам в страните от ЕС няма по-ниска вноска. В другите страни има по-висок процент, но не над 25%. Да не забравяме, че вноската ни е ниска, защото и доходите са ни мизерни и на всичкото отгоре нямаме необлагаем минимум, който да остави някой друг лев в джоба на работещите на минимална заплата.
У нас няма доверие в пенсионната система. То се дължи отчасти и на наличието вече и на други фондове, а не само на държавния. На тези универсални фондове им е забранено да инвестират парите на бъдещите пенсионери в рискови активи и всички те в момента, заради кризата, нямат добра доходност и повечето дори са на загуба. Държавата е гарантирала в тези случай, че пенсионно осигурените ще получат поне това, което са внесли. На практика от хазната ще се додадат пари, ако фондът загуби. Това означава, че има нещо криво в нашата пенсионна система. Не можеш сам да си избираш фонда, защото го прави работодателят, а също и колко рисково да се влагат парите от вноските, които са лични на осигурения. В такъв случай защо им е на хората капиталов фонд, който не им носи добри приходи. За това и някои от родените след 31 декември 1959 г. минаха изцяло към държавния.
Най-важното е да се прегледа из основи пенсионната ни система и всяка промяна в нея да се прави в полза на пенсионерите.
