ЕС опростява процедурите за отпускане на държавни помощи за бизнеса

ЕС опростява процедурите за отпускане на държавни помощи за бизнеса, предаде АФП, цитирана от БТА.

Изправени пред мащабните американски субсидии, лидерите на 27-те страни членки на ЕС проправиха днес пътя за по-нататъшно облекчаване на правилата за държавни помощи в общността, но по „целеви, ограничен във времето и пропорционален“ начин, за да се избегне фрагментиране на единния пазар. По отношение на държавните помощи „процедурите трябва да станат по-опростени, по-бързи и по-предвидими“ и да „позволят бързото отпускане на целенасочена, навременна и пропорционална помощ в стратегически за екологичния преход сектори“, обявиха държавни и правителствени ръководители в обща декларация.

„Искаме да сме прагматични“, приспособявайки режима на държавни помощи, без да заплашваме „целостта на единния пазар“, каза председателят на ЕС Шарл Мишел.

Наред с това Европейският съвет призовава за ефективно прилагане на инструментите на ЕС като например важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), чрез повишаване на прозрачността и рационализиране на процедурите, най-вече като се ускорят етапите на проектиране и оценка, се посочва в съобщение на пресслужбата на Съвета на Европейския съвет. Той приканва ЕК редовно да докладва на Съвета относно въздействието на провежданата политика за държавната помощ върху единния пазар, както и върху конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Европейските лидери, които се събраха в Брюксел за срещата на върха, монополизирана от присъствието на украинския лидер Володимир Зеленски, са обсъдили начините за подкрепа на промишлеността, която е заплашена от китайската конкуренция, скока на цените на електроенергията и американския план за „зелени“ субсидии.

Еврокомисията е упълномощена до следващата среща на върха на 27-те страни членки в края на март да превърне в законодателни предложения формулирания миналата седмица от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен план за укрепване на зелените бизнеси на континента.

Изпълнителният орган на ЕС иска да предостави по-голяма гъвкавост на страните членки при отпускане на помощи на компании, занимаващи се с възобновяеми енергии (слънчева, вятърна) и декарбонизацията на промишлеността  (водород, електрификация, енергийна ефективност), а някои инвестиции в нови заводи могат да бъдат подкрепени и от „данъчни предимства“. Тази идея обаче се посреща предпазливо от страните членки, които са разделени между привържениците на свободния пазар и подкрепящите държавната намеса, тъй като не всички страни имат еднакви маржове за финансово маневриране, за да помогнат на компаниите си. Знак за тeзи „търкания“ е и окончателната декларация на 27-те страни, членки, приета през нощта, в която те настояват за необходимостта  „да се поддържа равенството на условията за конкуренция“ в рамките на ЕС, като се гарантира „справедлив достъп до финансиране“.

Условията за отпускане на национални субсидии вече бяха облекчени в началото на пандемията през 2020 г. и допълнителното им смекчаване поражда риск  богатите страни да се възползват, основно Германия и Франция. Те биха могли да облагодетелстват прекомерно компаниите си за сметка на конкурентите от ЕС. Италия и някои „по-малки“ страни, сред които Австрия, Дания и Финландия настояват за максимално целенасочен и ограничен механизъм, рискувайки да го направят незначителен.

„Обезпокоени сме от прекомерното смекчаване на държавните помощи , което може да подкопае вътрешния пазар. Това обаче е временна мярка и тя е насочена към иновациите и зелените технологии, именно там, където трябва да се конкурираме с американците“, заяви премиерът на Нидерландия Марк Рюте. За да се намали рискът от фрагментиране на единния пазар, някои страни членки, начело с Франция и Италия, призоваха за ново съвместно финансиране.

Урсула фон дер Лайен обеща да предложи преди лятото европейски „Фонд за суверенитет“ , който ще помогне да се инвестира в проучвания или капитал на стратегически компании. Идеята обаче се отхвърля от някои страни като Германия, Нидерландия и Швеция, които са враждебно настроени към увеличаване на вноските им към бюджета на ЕС.

В крайна сметка в приетия днес текст 27-те страни членки се ограничават просто да „вземат под внимание“ идеята за „Фонд за суверенитет“.

ЕК разчита да мобилизира средства от европейския план за възстановяване за 800 млрд. евро „Следващо поколение ЕС“, от които 250 млрд. евро могат да бъдат предназначени за зеления преход. Включвайки други вече деблокирани средства, общата сума може да се доближи до 370 -те милиарда долара, които САЩ са предвидили в плана си за климата, приет миналото лято.