Мика Зайкова пред в. „Галерия“
Заедно с Румъния влязохме на една и съща дата в ЕС. В северната ни съседка обаче има стабилна политическа система и за разлика от България там има хора, мислещи за държавата си, а не само за личните си интереси. Затова Румъния се счита за отличник на Евросъюза. Във времето, когато Европа и светът са в тежка фискална икономическа криза и са на прага на рецесията, то това не важи за съседите ни. Те единствени от всички, не само бивши соцстрани, а и от всички в ЕС показва просперитет. По оценки на Световната банка и ЕЦБ и на всички други финансови институции, страната не само няма да попадне в рецесия, но ще отчете покачване на БВП. Прогнозите са за 2023 г. Румъния да има най-висок ръст в ЕС и то 3,1%.
За сравнение с други страни, които не са на прага на рецесията, като напр. Полша, то там се очаква ръст от 1,8% на БВП. За България обаче, всички финансови институции смятат, че би имала ръст между 0,6% и 0,9% на брутния си продукт. Просто ще останем малко над водата, без да се удавим. Разбира се, в Румъния не всичко е блестящо, защото те имат по-големи борчове от нашите. Българският публичен дълг е около 24% от БВП, а на съседите е над 38%. За разлика от нас обаче румънците нямат проблем, защото те са станали магнит за инвеститорите. 74% от над сто големи западни фирми, принудени от войната в Украйна да се изтеглят от Русия, са се установили в Румъния. Те избират страната, защото там са направени най-важните промени.
На първо място става дума за реформата в съдебната система, която е свалила корупцията до много ниско ниво. Има относителна политическа стабилност. БВП на глава от населението, преценен през паритета на покупателната способност е на 74 на сто от средното за Европа. В България този показател е между 25% и 30% или близо 3 пъти по-ниско, като в същото време не се увеличава, а продължава да пада. Оставаме си най-бедната страна в ЕС. Нищо, че доходите ни били скочили доста над средното за общността. Едновременно с това нашият БВП през миналата година върви надолу. През първото тримесечие той бе 4,1%, а в края й – 2,7%. Няма и признаци тенденцията на влошаване да се преодолее. Данъчните постъпления в северната ни съседка са много по-големи, отколкото у нас, защото там предприемачеството се развива добре, увеличава печалбите си и от това има полза и хазната. Докато постъпленията в нашия бюджет за 2022 г. са главно от продажба на квоти за парникови газове, които са случайни и еднократни. Те не са резултат от произведен брутен продукт на страната. Освен това дори при високата инфлация у нас за миналата година има неизпълнение на разчетите на приходите от ДДС. 670 млн. лв. по-малко са били събрани от предвиденото. Тук е мястото да добавим, че поскъпването на живота у нас е над това в Румъния. Според официалната статистика за 2022 г. в България то е 16,9%, а на север от Дунава са с 15%, като продължават да я понижават и планират да я свалят под 4 на сто. Ще го постигнат, защото правят високи капиталови разходи. У нас от предвидените 8 млрд. лв. сме използвали само 870 милиона. Всичко останало е отишло за текущи харчове, които не носят приходи в хазната.
За разлика от Румъния 2023 г. ще бъде много трудна за България. Северните ни съседи привличат много чужди инвестиции, които са основното средство, свалящо инфлацията, предпазва икономиката от рецесия и увеличава шансовете за ръст на БВП.
Всички страни в ЕС вече имат приети и работещи планове за възстановяване и получават много средства за реализацията им. Румъния е усвоила вече от техния над 6,7 млрд. евро. Те се влагат в проекти, които допринасят за развитието на страната. За съседите ни в Брюксел нямат съмнения, че има големи рискове парите от Плана за възстановяване да бъдат откраднати. За нас подобно подозрение съществува. Ние получихме по милост едни 2,7 млрд. лв. Нашият план и досега се нуждае от сериозен ремонт и вече подадохме заявка за редакцията му. Причината са опитите ни да отложим затварянето на големите тецове. Въпросната сума ние я използвахме за текущи разходи, запушване на разни дупки в бюджета и за енергийни субсидии „на калпак“.
Отделно България изостава и при усвояването на другите еврофондове. За програмния период, който завършва през 2027 г. ние сме усвоили едва 10% от средствата, предвидени за страната ни. И дори парите, които получаваме пак не ги харчим с мислене за бъдещето на страната и по предназначение, а отново за текущи разходи. Румънците отново са пред нас.
Не е тайна, че в последните години у нас бедността нараства. Обичаме да парадираме със статистиката, че българите държат в банки, спестени над 104 млрд. лева, но по-голяма част от тази сума е на онези около 3% от гражданите на България, които единствени нямат проблеми с покриването на месечните си разходи. Средната класа, която е почти изчезнала, и бедните хора непрекъснато задлъжняват.
У нас минималната пенсия си остава 467 лв. (239 евро). За разлика от нас Румъния от началото на 2023 г. я вдигна рязко до 607 евро (1214 лв.) или в пъти повече от нашата. С такъв доход по-лесно се преодолява поскъпването. Освен това инфлацията при съседите ще се забави и свие. Сега основните храни там са с 25-30% по-евтини, отколкото в България. При нас обаче няма да можем да се радваме на такива резултати, защото причините за високата инфлация не са преодолени. Най-вече става дума за липсата на инвестиции, които биха могли да модернизират икономиката ни и така да се стимулира растежът й. Липсата на капиталови вложения води до нарастване на дефицита ни и до покачване на държавния дълг на страната. Нищо чудно доста скоро да задминем Румъния, но без да имаме силна икономика като тяхната. Освен това заемите ще бъдат скъпи, защото никой не само не иска да инвестира у нас, но и да ни отпуска и изгодни кредити. Причината е липсата на реформи във всички сфери, като се започне от съдебната и се стигне до образованието. Затова няма да се учудя, ако първо в Шенген влезе Румъния, а ние останем зад вратата.
Имам чувството, че тези 240 народни представители са пълни безхаберници. За времето след изборите те не успяха да направят нищо, за да изпълним условията на ЕК, свързани с Плана за възстановяване. Болшинството от депутатите не ги е грижа за разпадащата се държавност. Много от институциите у нас са с изтекъл мандат на назначените в тях. Те не могат да се разберат за елементарни неща, а какво остава за по-дълбоки реформи. Лошото е, че същите субекти ще попаднат в парламента и след задаващите се избори. Заради ниската избирателна активност, на практика само около една трета от населението ще е представено в следващото Народно събрание, което е контрапродуктивно за обществото ни. Явно трябва да минем през доста още избори, докато се появи политически проект, който да спечели доверието на хората. Засега обаче подобно нещо на хоризонта не се вижда. Без стабилност във всички сфери на обществото трудно може да има напредък.
Хората вече не вярват на никого, защото исканията от протестите преди две години не бяха изпълнени и нещата на практика си остават постарому и кардиналните реформи са само добро пожелание.
