Според проучването на БАН по-често с чужди имена се кръщават момичетата.
Снимка: БГНЕС
През последните години показват у нас едва 20-30% на сто от децата се кръщават с традицонни български имена, но пък чуждите, които нахлуват са между 30-40%. Това каза в ефира на БНР казва проф. д. н. Анна Чолева-Димитрова от Института за български език при БАН.
Най-разпространената тенденция е да се търсят чуждестранни форми на нашенските имена. Така, Христо става Кристиян, Тодор – Теодор, Николинка се превръща в Никол, Стефка в Стефани, Добринка в Долорес. В същото време, на мода излизат по-старите варианти на имената, като например Йоан и Йоана вместо Иван и Иванка. Едва ли вече ще срещнете млад човек с умалително име като Тончо, Генко, Йорданка, Сийка и пр. В същото време, някои от разпространените до края на 20-ти век женски имена, като Мария, Елена или Боряна, постепенно са „изтласкани“ от чуждоземните Никол, София, Александра, Габриела. Стане ли обаче дума за мъжката му рожба, българинът все още избира традицията, като се спира на нашенско име. Масово зачестиха имената на български владетели – Калоян, Иван-Александър, Борис“, пояснява тя. Макар, че и тук сме подвластни на модата.
Проф. Чолева-Димитрова коментира и различните съчинени имена като Кристияндра, Ода, Милозара, Девайла. „Трябва да бъдат питани родителите какво са имали предвид. Това може да са имена с първите букви на баба или на дядо, или съставени от две имена. Примерно Деямира или Емима. Винаги е имало такива любопитни имена, особено днес, когато семействата са с все по-малко деца и искат името на детето да бъде отличително. Има и стремеж имената да бъдат колкото се може по-кратки като Тея, Ния, Мия. Едно много обичано име е примерно Ая и дори се беше появило име само с една буква „Я“, казва ученият от БАН.
„При момичетата пък често отпада буквата „а“ от традиционното окончание „ов“ или „ев“, при вписване на бащиното име, и понякога не може да се разбере дали става дума за момиче или за момче“, твърди проф. Чолева-Димитрова.
Тя припомня, че някога традициите при именуването на детето се спазвали стриктно от патриархалното ни общество. „Те повелявали първото дете да бъде кръстено на бащата на момчето, а ако е момиче – на майката. Ако рожбата проплаче на празника на някой светец, тя директно получавала неговото име. Деца не се кръщавали на починал роднина, освен ако не си е отишъл от този свят много млад. В миналото, имало и любопитни практики – ако в едно семейство непрекъснато се раждали момичета, започвали да ги кръщават Доста, Стига и пр., за да убедят Господ да престане да им праща само женски. Ако пък много рожби в дадено семейство умирали, за новороденото избирали грозно име, като Черньо, Грозьо и други подобни, за да прогонят злите сили от него.
„Кой какво име ще избере за новородената си рожба е въпрос, засягащ не само семейството, но и обществото ни като цяло, защото именната система е част от нашата култура и традиции. Затова в повечето европейски държави нормативната уредба регулира този процес. В България обаче законите са либерални. Дойде ли моментът да кръщава детето си, българинът има свободата да развихри докрай въображението си“, казва още проф. д. н. Анна Чолева-Димитрова от БАН.
