Младата надежда на българското кино Климентина Фърцова направи двоен скок към славата, участвайки в два от актуалните сериали на БНТ – „Вина“ и „Войната на буквите“. В първия играе помощничка във винарна, а с превъплъщението си във византийската принцеса Мария, която се влюбва в главния герой княз Баян (Даниел Върбанов), вече спечели симпатиите на зрителите. Те я помнят от големия екран като бунтарката в най-гледания филм през 2021 г. „Голата истина за група жигули“, а малцина подозират, че зад миловидния й образ се крие дръзка, различна, понякога груба дама, която първо открива любовта към музиката, а след това към театъра и киното, пише “Галерия”.
„Дълго време Климентина е била част от рок групата Crimson velvet. До един момент, в който стремежът към сцената надделява. „Сложила съм музикантските си занимания на стоп. Аз съм на щат в Драматичния театър в Пловдив и там има доста задачи за мен. Прекратихме отношения с тези хора, тъй като имахме различия. Не съжалявам за времето си, това беше доста полезен и смислен период от живота ми. Започнах да слушам музиката по различен начин, открих много хубави групи. Заедно свършихме добра работа“, казва актрисата в ефира на БНТ. Любопитна подробност е, че любовта й към музиката датира още от детските й години, а друг талант, обвит в мистерия, е умението й да свири на пиано. Като с черно-белите клавиши добре борави и по-малката й сестра. „Вкъщи винаги е имало пиано, винаги сме свирили. Сестра ми от 6-годишна ходи на уроци, посещавахме концертите на школата й. Вероятно това е била първата ми среща с изкуството, без да съм го осъзнавала. Имаше хора, които сядаха зад пианото и показваха – ето, това е произведението, както и такива, които ме караха да ги слушам, да се опитам да разбера посланието. Това ме накара да се запиша“, допълва Климентина, която пази редица спомени. А един такъв описва белега, който има от едната страна на лицето. Днес, за историята Фърцова си спомня с усмивка. Разбира се, не е станал бой в студиото, Климентина е стояла на пода, подпирала се е на инструмента, който за секунди е паднал, една от струните е закачила лицето й, а линията от одраскването – все още стои.
Актрисата харесва джаз, класическа музика, стари български песни…Слушайки ги, успява да избяга от напрежението и стреса в ежедневието, потапяйки се в едни от най-любимите си мелодии и въпреки това решава да направи остър завой, кандидатствайки в НАТФИЗ. Определя го като спонтанно решение, защото преди това учи упорито, мечтаейки да запише маркетинг или икономика в Германия. Отделя месеци наред, за да изкара сертификати за завършен цялостен курс по немски и английски език, преглежда учебните заведения зад граница и набира фаворити. Изведнъж Академията попада във фокуса й, подава документите си и загърбва идеята за развитие в чужбина.
„Имах доста кратко време да наваксам с материала, не можех да танцувам и да пея, нито да казвам „р“ и „л“. Трябваше да изгледам няколко филма. Беше стресиращо…“, разказва още Климентина. Тя има богата обща култура в това отношение, а „виновник“ е баща й. Той обича родното творчество и доста често у дома са се забавлявали с игра да познаят актьори, песни, режисьори. Разбира се, роднините й подскочили от щастие, когато разбрали, че ще учи актьорско майсторство, а няма да стяга куфарите. „Когато се преместих да живея сама, на едно таванче, замъкнах плочите на баща ми. Всички песни, които открих много ми харесаха. Кражба беше“, разказва с усмивка артистката.
Музика, кино и литература… Тя обича да се потапя в света на изкуството. Любимият й автор е Виктор Пасков. Казва, че след него нищо не може така да прикове вниманието й.
Това, което компенсира, е вълнението, което провокират новите й роли. Климентина е стриптийзьорка в новата пиеса на Драматичния театър в Града под тепетата – „Отблизо“. „Казахме си, че ще има танц, но си говорихме, че не искаме да е стриптийз, какъвто всички го познават, а да е нещо по-женствено, по-красиво и деликатно…“, казва тя.
Актрисата е родена през 1998 г. в София. Завършва Втора английска гимназия, обвързана е – но предпочита да говори за любовта към изкуството, отколкото за личния си живот.
