Иво Карамански-младши е роден през 1997 г. от връзката на Нели Атанасова, бивша гимнастичка и тв водеща, и сочения за Кръстник на българската мафия Иво Карамански. Иво е бил само на година, когато татко му е застрелян. Карамански-син тренира тенис от 7-годишен. Бил е държавен шампион при момчетата на възраст до 12 г., има и финали на международни състезания. Допреди година и половина живееше в Нидерландия, където учеше продуцентство и саунд инженерство. На 4 септември 2021 година преживя тежка катастрофа там, при която загуби лявата си ръка. След това се върна в България и следващия месец му предстои да издаде свои парчета от собствения си лейбъл. Той е и продуцент на други музиканти. От половин година е обвързан с известната инфлуенсърка Антоанет Пепе, която има три деца от предишни връзки.
Интервю на Ива ДИМИТРОВА за вестник „Галерия“
– Иво, с какво се занимавате сега в София, след като няколко години живяхте в Нидерландия?
– Отново с музика. Скоро, през февруари ще пусна няколко мои парчета през лейбъла ми. Работя с още едно момче Христомир. Сега повече съм се дръпнал от клубовете, където пусках музика, и съм се насочил към продуцирането, за да може да си изкарваме нашите парчета с електронна музика на пазара. Ние не гоним само родния пазар, а и чуждия и мисля, че имаме добър шанс музиката ни да излезе навън. Идеята е по-нататък да издавам парчета на други артисти през моя лейбъл, вече имам и студио. Дори съм говорил с разни хора, но още е рано да казвам.
– Играе ли ви се и във филм, предполагам, че покрай мъжа на майка ви Александър Сано можете да научавате за кастинги?
– Да, дори се снимах в сериала „С река на сърцето“. По принцип ми се играе, отворен съм към подобни артистични прояви.
– Вече окончателно ли се прибрахте в България или ще се върнете отново в Нидерландия, където учехте?
– Засега съм си тук, реших го. В Нидерландия имах бизнес със здравословни закуски, които предлагах онлайн. Изкарах там и курсове по продуцентство. Тук няма да уча, концентрирал съм се да правя музика. Имам идея по-нататък да развия и тук някакъв бизнес, подобен на този в Нидерландия, но още е рано да се говори.
– Наскоро с Антоанет Пепе признахте, че сте двойка, всъщност откога сте заедно? Къде и как се запознахте?
– Някъде от лятото, от половин година. Познаваме се отдавна, може би от осем-девет години. Срещнахме се в заведение в центъра на София. През лятото се засякохме покрай общи приятели, започнахме да излизаме в обща компания, бяхме приятели. Споделяхме си, защото аз бях преживял катастрофа, тя беше след раздяла с мъжа си и може би това ни сплоти. Така това прерасна в любов.
– Значи вие не сте причина за раздялата с мъжа й, от когото тя има две деца?
– Когато разбрах, че всичко е свършило между тях, предприех крачка към нея. Иначе винаги съм имал симпатии към Антоанет. Още когато се запознахме преди осем-девет години, но тогава нещата бяха по-различни. Аз бях на 16, тя на 24 и тогава се усещаше тази възрастова разлика между нас. Тя знаеше за моите симпатии към нея, но ме е мислела за момче. Сега най-малкото аз съм по-осъзнат, тя също. Минали през много изпитания, други връзки и знаем какво търсим и искаме от човека до нас.
– А това, че тя е по-голяма от вас със седем години, има три деца от предишни връзки, не ви ли притесняваше?
– Не бих казал. Знаех в каква връзка влизам и бях готов за това. Не съм имал никакви притеснения. Просто се влюбих и никога нищо не ме е спирало в нашите отношения. Майка ми Нели Атанасова и баща ми Александър Сано веднага ме подкрепиха.
– Как се разбирате с нейните деца?
– Супер се разбираме с тях, те ме харесват много, аз тях също. За всяка жена е важно децата да харесват новата половинка на майка си и при нас за щастие е така. Заедно живеем и всичко е наред.
– Вече искате ли да имате ваше дете от Антоанет?
– Да, със сигурност, това ми е в главата, и живот и здраве ще се случи в даден момент. Няма да е сега, но по-нататък, след година, ще се радвам да стане.
– А искате ли да се ожените?
– Да, но не бързаме за никъде. Убеден съм, че тя е жената за мен и искам да остарея с нея. Гледаме да не правим сравнения с бившите си половинки, но абсолютно сме сигурни един в друг.
– Познавате ли бившия й мъж?
– Да, в нормални отношения сме, разбираме се, разговаряме нормално, всичко е наред, което е важно.
– Ще ви върна към тежката катастрофа, която преживяхте през 2021 година в Нидерландия, какво помните оттогава?
– Всичко помня, не е вярно, че съм изпадал в безсъзнание, както писаха. Пътувах от България към Нидерландия. Бях уморен от дългия път, карах и с висока скорост, някъде със 150, колата ми отскочи и започна да се превърта. Когато автомобилът ми спря да се пързаля по таван, си погледнах ръката и видях, че положението е много зле. Картинката беше ужасна. Колата зад мен спря и повика спешна помощ. В болницата ми казаха, че съм един от най-големите късметлии, които са виждали и да се радвам, че изобщо съм жив, защото при такива катастрофи рядко някой оцелява, но ми казаха, че ще се наложи да ампутират ръката ми.
– Това не ви ли отчая? Нели и мъжът й Александър Сано, който за вас е като баща, признаха, че дори и докторите са се учудили на силата на духа ви, как се справихте?
– Когато животът те постави в такава ситуация и ти нямаш избор, трябва да го приемеш. Изборът е само един – или да продължиш да живееш и да си щастлив, или да изпаднеш в дупка. Аз избрах първото – жаждата за живот ме спаси и ми даде силите да продължа и да се справя. Живее ми се и реално никой не може да ти го отнеме това и трябва да съм благодарен, че сега дишам. Просто не си позволих да потъна, колкото и да ми беше трудно, знаех, че трябва да се справя и да се боря.
– И все пак нямаше ли момент на отчаяние как ще живеете без ръка? Потърсихте ли помощ от психолог?
– Разбира се, че имах още от началото, но взех решението да живея. Отидох веднъж на психолог и то най-вече заради нашите, те държаха, но иначе се справих сам.
– Когато дойдоха родителите ви в болницата, как реагираха?
– Разбира се, като всеки един родител бяха в шок, но направиха това, което трябваше – държаха се да не ги гледам колко им е гадно и колко са притеснени, за да не се поддам и аз на страха. Бяха хард броукън (с разбити сърца – бел.ред.), но всичко се нареди, слава богу.
– Вече свикнахте ли напълно с бионичната си ръка?
– Бионичната ми ръка е като истинска, много се доближава. Всичко мога да правя с нея, шофирам, готвя, абсолютно всичко. Но се свиква с нея с много тренировки. С воля и желание. Много хора се отказват от такъв тип ръка. Аз искам тази, за да мога да я използвам. И да си възвърна предишните функции. Ако не бях такъв инат, нямаше да се справя с това.
– На 4 септември, деня на катастрофата, правите ли курбан за здраве?
– Да, направих курбан миналата година и ще го правя оттук нататък.
– Беше ли ви страх отново да седнете зад волана?
– Не, не бих казал. Просто вече имам обица на ухото да не карам бързо, да внимавам повече. Не че и преди не съм бил, но може да се случи на всеки. Преживявал съм и други инциденти на пътя, но просто по-леки.
– Промени ли ви тази катастрофа?
– Много се промених. Гледам на нещата доста по-просто, фокусирам се само върху важните неща, не витая в облаците и не се ядосвам за дреболии. Това изпитание ме накара да порасна.
– Минаваха ли ви мисли, че живеете втори живот заради баща ви Иво Карамански, който ви е помогнал в онзи момент?
– Не съм го мислел, честно казано, но който и да ми е помогнал, е имало причина. Не съм станал по-вярващ след това.
– Пазите ли някакви вещи от татко ви?
– 24 години минаха без баща ми. Не го помня, защото, когато той си е отишъл, съм бил на годинка. Пазя негови вещи, да. Те са при майка ми. Като една негова чанта вътре с всякакви документи, както и злата, които ми е оставил.
– Със сестрите ви поддържате ли връзка?
– Да, поддържаме си връзка. Наскоро дори се чухме. В добри отношения сме, никога не сме били в лоши и не е имало драми и конфликти между нас за наследства, както се писа. Няма такива неща при нас.
– Знам, че когато сте се родил, баща ви не е изтрезнял три дни, знаете ли тази история?
– Да, разказвали са ми я. Когато съм се родил, е бил много щастлив и е събрал всичките си приятели и кръстника ми и три дни са яли и пили, без да ги пуска да си ходят. Певецът Сашо Роман им е пял през цялото време. Дворът на къщата на баща ми е приличал на зоопарк. Баща ми е имал различни животни като костенурка, сърни и дори малко мече.
– Мислите ли си как щеше да протече животът ви, ако той беше жив?
– Разбира се, че са ми минавали такива мисли, но няма как да знам. Така е трябвало да стане. По-важното е, че майка ми така ме е отгледала, че никога не съм усещал липсата на баща ми и някаква празнина.
