Единствената дъщеря на голямата актриса Цветана Манева – Надежда Пенчева, която от години живее във Виена, се похвали, че кара стаж като болногледач на незрящи хора и през април ще вземе тапия за това, пише “Галерия”. „Сега съм в програма за обучение, за която кандидатствах цяла година. Финансира се от община Виена. Преди също работех това, но самостоятелно, с разрешително за дейност от Стопанската камара. В момента това е едната от трите ми задължителни практики в дом за хора с нарушено зрение. През април 2023 г., след изпит пред комисия от общината и здравната служба на град Виена, ще съм официално болногледач“, признава Надежда.
Преди това тя работи като личен треньор и болков терапевт в център за алтернативна медицина при известния специалист Роланд Либшер-Брахт, който практикува в Германия, но има свои центрове и във Виена. Надежда изкарва курса от специални упражнения и с неговия метод лекува успешно дископатии, плексити и упорити болки в гръбначния стълб. Звездната наследница има опит като медицинска помощница в старчески дом във Виена. Трупа дълъг стаж в бранша, макар никога да не си представя, че това ще бъде нейното призвание. Преди години завършва престижната класическа гимназия в София, но така и не се увлича от професията на известната си майка. Заминава заедно със съпруга си – театроведа Борислав Петранов, за Виена през 2002 година, когато той е избран за директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“. От 2018-а Борислав оглавява културния институт в Берлин и оттогава с дъщерята на Цветана Манева постоянно пътуват, за да са заедно.
Двамата са женени от 33 години и имат две деца – Цветана, която носи името на известната си баба и според мнозина е взела красотата й. Внукът Петър пък е студент по журналистика в престижния Виенски университет.
Надежда е от втория брак на актрисата с телевизионния оператор Николай Пенчев. Първият й съпруг е колоритният водещ на предаването „Минута е много“ Петър Вучков. Двамата се влюбват през 1962 г., когато той е в трети курс, а тя в първи във ВИТИЗ, но бракът им издържа само две години. През 1969 г. Цветана се омъжва за бащата на Надежда – Николай Пенчев, който тогава работи като осветител в Пловдивския театър. После става оператор в телевизионния център в града. За да впечатли дамата на сърцето си, Николай влиза с колата си в шадравана на градския площад. Бракът им обаче не продължава дълго, само четири години. След това Цветана се залюбва с колегата си Явор Милушев, който е с 4 години по-млад от нея. Според нея всичко започва през 1973 г. от една среща на входа на ВИТИЗ. Той още е студент, тя вече играе в Пловдив. „Още помня усещането от докосването му. Той влезе и приятелски ме целуна. От него ухаеше на нещо топло и чисто. Това остави у мен спомен за нещо свежо…“ След време двамата се срещат в Киноцентъра, където тя снима „Последната дума“. Той й подава ръка да слезе от подиума и тя никога не забравя тази среща. През 1974 г. двамата се снимат заедно във филма „Началото на деня“, в който яздят коне и изкачват връх Ком.
Специално за тях любимият й режисьор Любен Гройс поставя пиесата „Двама на люлката“. Любовта им в живота преминава на сцената и публиката го усеща. През годините неведнъж ги развеждат по медиите, но те са неразделни вече 48 години, а Манева смята за най-голямо богатство семейството си с Явор.
Актрисата, която 30 януари става на 79 години, спря да преподава актьорско майсторство на своите обичани студенти в Първото частно театрално училище „Любен Гройс“ преди година. Тя беше професор и основна фигура в актьорската програма на Нов български университет, но взе тежкото решение да се откаже от академичната си кариера.
Тя не можа да изиграе последното си представление – дългоочаквания спектакъл „Тъгата на кралиците“ от Яна Борисова с Теодора Духовникова, което трябваше да сложи край на знаменитата й кариера. Той така и не състоя през март миналата година, защото дни преди премиерата, Манева беше споходена от нещо странно. „Изведнъж усетих, че не съм аз. Отворих устата си, но текстът излезе от нея като от конферансие. Не успях да оползотворя по най-добрия начин онова, което е у мен, в душата. И разбрах, че това е първият признак на старостта“. Затова през май миналата година на церемонията по раздаването на „Аскеери“, когато тя получи статуетка за цялостно творчество, актрисата обяви, че слиза завинаги от сцената.
