Теодора Духовникова е родена на 14 декември 1977 г. в София. Като дете участва във филми на Българската телевизия. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 2005 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“.
Духовникова участва в редица популярни телевизионни сериали и филми, сред които: „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Вездесъщият“, „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“, „Дъвка за балончета“ и др. Носителка е на наградата „Аскеер“ през 2012 за поддържаща женска роля като Мерилин в „Ръкомахане в Спокан“ от Мартин Макдона. Номинирана е за водеща актриса, влизайки в образа на Регина в „Лисичета“ от Лилиан Хелман.
Последната роля на Духовникова е като царица Мариам в новия сериал на БНТ „Войната на буквите“. Историческата драма ни пренася в Х век, в последните дни от живота на цар Симеон Велики (Деян Донков) и месеците след смъртта му. Най-малкият му син – Баян (Даниел Върбанов), търси тайната на изгубените древни български букви във времена на политически интриги, битки за надмощие и опити за спасяване на мира между Преслав и Константинопол. 12-серийният телевизионен филм „Войната на буквите“ e режисиран от Зоран Петровски и Виктор Чучков и е по едноименния роман на Людмила Филипова.
Теодора е омъжена за Стефан Духовников – популярен ресторантьор и бизнесмен. Имат две деца – Ема и Бояна.
Интервю на Василен Димитров за в. „Галерия“
– Теодора, изпълнявате ролята на царица Мариам в новия сериал на БНТ „Войната на буквите“, къде се срещнахте с героинята ви?
– Царица Мариам е изключително интересен персонаж в историята на филма. За да оцелее в ония тежки за жените времена и да остане изобщо в двореца на Преслав, Мариам трябва да разполага с много качества – ум, интуиция, съобразителност, лудост, безстрашие, да въздейства и на мъже, и на жени, за да постигне своето. И тя наистина притежава всичко това, понякога дори и в повече. Мариам е като котките. Има по няколко живота и трудно пада по гръб. Изобщо много интересна героиня и аз бях истински щастлива да я изиграя и да я преживея.
– С колегата ви Захари Бахаров сте играли на театрална сцена, но за първи път се снимате заедно в сериал, по-различна ли беше работата ви с него на снимачната площадка?
– Аз бях щастлива и спокойна да снимам с него. Захари е изключителен актьор и партньор. В сериала играем брат и сестра с доста сложни взаимоотношения, които преминават през много динамични и дори страшни ситуации. Да си партнирам с него беше вдъхновение за мен, а и за целият екип, мисля.
– С какво този сериал ще е по-различен от предишни, в които сте участвали?
– Опитвам се много да внимавам, когато избирам сериалите, в които ще играя. Досега, слава Богу, харесвам всички, в които съм участвала „Под прикритие“, „Дървото на Живота“, „Дяволското гърло“. Силно вярвам, че и „Войната на буквите“ ще остане в сърцата на зрителите като един хубав сериал. Първо, защото от 40 години у нас не сме снимали сериал с историческа тематика.
Декор, костюми, среда – всичко е различно. И макар всичко това да струва много, доста повече пари в други държави, в които се правят такива филми, мисля, че за условията, които имахме, се справихме добре.
Освен това историята е много динамична. Във всяка серия има толкова много обрати, толкова много събития, интересни персонажи, че ако наистина се потопиш в историята, мисля, че тя наистина увлича.
И кастингът, разбира се. Във „Войната на буквите“ е наистина добър. Освен изявени актьори, които зрителите вече познават, аз съм сигурна, че тази поредица ще „роди“ много нови звезди. Двамата братя – княз Баян и княз Петър, изиграни от Даниел Върбанов и Ненчо Костов – ще станат любими на много зрители. Младите Климентина Фърцова и Александра Лашкова – великолепни млади актриси със силно присъствие и талант и красота , в чието бъдеще искрено вярвам. И изобщо всички млади актьори в сериала са прекрасни.
-Заради снимките на сериала всички в екипа сте се научили да яздите, вече добре ли се справяте, трудно ли ви беше в началото? Какви други умения придобихте заради снимките на този сериал?
-Аз отидох на първият си урок по езда почти разревана. Но имахме страхотни учители – Веско и Вероника от конна база „Ласкар“ изобщо не ми дадоха време да се страхувам. Метнаха ме на коня и ми казаха да не се държа изобщо с ръце! Мисля, че щях да припадна, но след час вече изобщо не обръщах внимание, че яздя и че не се държа за коня по никакъв начин. После тренировките станаха дори забавни и вълнуващи. Във филма яздя Морена, която истински обикнах и се чувствах спокойна върху нея. Дори съм си обещала, като свърши зимата, да отида обратно в „Ласкар“ и да продължа с тренировките.
-Суеверна ли сте, имате ли ритуали, които правите преди премиера, снимки на филм?
-Не съм суеверна, защото вярвам в Бог, а там суеверието не е на почит. (Усмихва се.) Но преди премиера се опитвам да се успокоя, задължително загрявам физически. И дори ако мога, предпочитам да се отпусна за 15-20 минути и не точно да заспя, но да откъсна съзнанието си от стреса и очакването от срещата с публиката. Това съм го научила от един известен руски режисьор, с когото работих преди години – Юри Ботусов. Неговият съвет много ми помага.
– Кога всъщност разбрахте, че ще станете актриса?
-От малка. Не съм искала да работя нищо друго и дори и до сега нямам нито един работен ден като нещо друго от актриса. Избрах тази професия и й се посветих напълно и без резервен вариант.
-Някога съжалявала ли сте, че тръгнахте по този път?
-Не. Но съм имала безкрайно тежки моменти, онези страшни кризи, в които не вярваш в себе си, не си сигурен, че ставаш за тази професия. Също моментите, в които в нашата театрална гилдия са се случвали несправедливи неща и дълго ме е боляло. Това не е лека професия и който мисли обратното няма никаква представа за какъв стрес, несигурност и изтощение става дума.
-Като гледат дъщерите ви Бояна и Ема колко трудна професия имате, искат ли да се занимават с кино или театър?
-Малката Ема искаше по едно време, ходеше на детски студии, както и по кастинги и всъщност често я избираха – за реклами, за филм дори. Но сега като че ли се поотказа и се фокусира изцяло върху ученето, отличничка е и учи със страст и любопитство, което ме респектира. Бубето е много артистична, вълнува се от всякакво изкуство, но не иска да е актриса.
-Преди време дъщерите ви и съпругът ви искаха да имате още едно дете, отказахте ли се от идеята?
– Е, да, за кога вече. (Усмихва се.) Мисля, че изпуснахме този момент за трето дете. Но понякога съжалявам и ми се иска да бяхме по-смели. Децата са изключителна радост! Най-голямата.
– Казвала сте, че животът ви се дели на преди и след Стефан, как се промени след него?
– Аз се запознах с него твърде млада, бях си направо момиче и постепенно започнах да се превръщам в жена, която е спокойна и се развива, защото се чувства обичана. Мисля, че и аз му давам същото.
– Когато го срещнахте на плажа на къмпинг „Градина“, веднага ли разбрахте, че той е вашето момче?
– Да. Веднага. Беше като по филмите. Любов от пръв поглед.
– Как бягате от монотонността и скуката на дългата връзка?
– Не бягаме, защото скуката никога не се е настанявала в нашето семейство. Общо взето у нас е емоционално, непрекъснато се случват някакви неща, пък и ние харесваме това и го търсим дори, така че „монотонност“ е последното нещо, което може да се каже за нашето шумно семейство.
-Имали ли сте сериозни изпитания все пак, като във всяка връзка, как ги преодоляхте?
-С любов. С безрезервна любов и безрезервна подкрепа. И колкото и време да е отнемало, това винаги е давало добър резултат.
– Стефан винаги ли е приемал отсъствията и закъсненията ви заради професията ви, ревнува ли ви от вашите колеги, от любовните сцени?
– Е, не, той да не е бебе? Стефан уважава професията ми, разбира я, подкрепя ме и въпреки че понякога е силно критичен към някои мои роли, е изключително ерудиран зрител, чието мнение ми е най-важно.
– Вярвате ли, че сте целуната от Господ и сте късметлийка, защото сте преминала през наистина доста сериозни изпитания като здравословен проблем, тежката катастрофа преди доста години, при която едва оцелявате, но съдбата винаги е била благосклонна към вас и не се е случило непоправимото?
– Знам само, че съм благодарна на Бог, защото никое препятствие не се преодолява без неговата благословия.
– След всяко едно изпитание усещате ли се променена, по-пораснала и мъдра?
– Да. То това май е смисъла на изпитанията. Не бива да оставаш същият. Макар че това невинаги е лесно и понякога човек си го влече към познатото, макар да знае, че там вече е бил и му трябва нещо ново.
-Притеснявате ли се от остаряването и бръчките? Бихте ли се подложила на пластични или подмладяващи интервенции?
-Не, не се притеснявам, много си харесвам фините бръчици около очите, мисля, че би било нелепо за годините ми да имам „бебешко лице“. Освен това аз си харесвам лицето, играя с него и отказвам да го малтретирам. Това, разбира се, не означава, че не се грижа за лицето си, но не ползвам процедури, които са агресивни и драстично променят естествения му контур, както и такива, които те правят да изглеждаш без възраст.
