В България 13% от публичното финансиране за образование стига до децата от най-бедните домакинства, а 25% – до най-богатите. В страната ни процентът, от който се възползват най-бедните, е под средния от 17 на сто за държавите със средни към високи доходи. Децата от най-бедните домакинства имат най-ограничен достъп и се възползват най-малко от публичното финансиране за образование. Това посочва нов доклад на УНИЦЕФ, който призовава за допълнителни по-справедливи инвестиции, за да могат милиони деца по света да излязат от образователната криза, съобщиха от организацията.
Докладът „Трансформиране на образованието чрез справедливо финансиране“ отбелязва, че средно най-бедната една пета от учащите се възползват само от 16 процента от публичното финансиране за образование в сравнение с най-богатите, които се възползват от 28 процента. В страните с ниски доходи само 11 на сто от публичното финансиране за образование достига до най-бедните деца и младежи, докато до най-богатите достигат 42 на сто.
„Не постигаме най-доброто за децата. Твърде много образователни системи в света инвестират най-малко в тези деца, които се нуждаят най-много“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. „Инвестициите в образованието на най-бедните деца е най-ефективният начин да осигурим бъдеще за децата, общностите и страните. Истинският напредък може да дойде само когато инвестираме във всяко дете, навсякъде“, допълни тя.
„В рамките на новата ни програма за страната (2023-2027) УНИЦЕФ България ще продължи да подкрепя усилията на Министерството на образованието и науката (МОН), общини и други партньори за осигуряване на достъп до качествено и приобщаващо образование, включително ранно учене, за всяко дете. За да намалим неравенствата, трябва да поставим фокус върху най-уязвимите и най-изключените – децата с увреждания, децата от най-бедните домакинства, ромските деца и децата бежанци“, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Докладът изследва колко харчат правителствата за предучилищно, начално, основно, средно и висше образование в 102 държави. Изводите сочат, че ако публичните ресурси за образование, насочени към най-бедните, се увеличат с 1 процентен пункт, това може да извади 35 милиона деца на възраст между 7 и 10 години от образователната бедност. Изследването отбелязва, че по света публичните разходи за образование е по-вероятно да достигнат учащите от по-богати домакинства в страните с ниски и средни доходи.
Неравенството е най-видимо в страните с ниски доходи. Няколко примера показват, че учениците от най-богатите домакинства се възползват от над шест пъти повече публични разходи за образование в сравнение с най-бедните. Въпреки че неравенството е по-малко в страните с високи доходи, където най-богатите обикновено се възползват от 1,1 до 1,6 пъти повече от най-бедните, Франция и Уругвай са страните с най-голямо неравенство по този показател.
Според доклада, децата, които живеят в бедност, е по-малко вероятно да имат достъп до училище и по-вероятно да отпаднат по-рано. Те по-рядко присъстват в по-високите нива на образование, които получават повече публично финансиране на глава от населението. Децата от по-бедни семейства по-често живеят в отдалечени и селски райони, където обикновено няма достатъчно достъп до услуги и до интернет.
Дори и преди пандемията от КОВИД-19 образователните системи по света не успяват да постигнат най-доброто за децата – стотици милиони деца в училище не усвояват основни умения за четене и математика. По последни данни две трети от всички десетгодишни деца в света не могат да прочетат и разберат проста писмена история. В България всяко осмо дете в края на четвърти клас не може да прочете и разбере прост текст.
Според доклада основна стъпка към справянето с образователната криза за правителствата е да осигурят справедливо финансиране и да поставят като приоритет парите за образование, включително като се фокусират върху базовите знания. Това означава осигуряване на публични финанси за предучилищно и начално училищно образование за всички деца, и включването на най-бедните и маргинализираните групи в по-високите нива на образование.
Други изводи от доклада са, че в последното десетилетие разходите за публично образование са станали по-справедливи в 60 на сто от страните, за които има данни, но въпреки това почти една трета от страните харчат по-малко от 15 на сто от финансирането за образование за най-бедните. Сред страните с ниски доходи този дял е шокиращо висок – 80 процента.
В една от всеки десет страни децата от най-богатите домакинства получават четири пъти повече средства за образование в сравнение с тези от най-бедните. При призивите за финансиране на образованието по време на хуманитарни кризи често се откликва само на 10-30 процента от нуждите, като се наблюдават огромни неравенства в страните и регионите
Нужни са спешни действия, за да се гарантира, че средствата за образование достигат до всеки ученик. Докладът набелязва четири ключови препоръки: по-справедливо публично финансиране на образованието; приоритизиране на публичните средства за базови знания; мониторинг и справедливо разпределение на помощта за образование в развиващите се страни и в ситуации на хуманитарни кризи; инвестиции в иновативни начини за предоставяне на образование.
Вече 75 години УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. В над 190 държави и територии работим за всяко дете, навсякъде, за да създадем по-добър свят за всеки, уточняват от организацията.
