Според доц. д-р Димитър Златинов към настоящия момент България покрива бюджетните критерии за присъединяване към еврозоната. „Има много сигнали, че това ще се запази така, каза доцентът, ръководител на катедра „Икономика“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ при представянето на монографията „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“ в Българската стопанска камара.
Научният труд е дело на колектив от катедра „Икономика“, съдържа 18 теми и е разработен по повод 120 годишнината от създаването на катедрата, отбелязана през миналата година.
В монографията се посочва, че очакванията са бюджетният дефицит за 2022 г. да е -2,9 процента от БВП, като не се сбъдват прогнозите за значителен прираст на данъчните приходи при изпълнение на разходите на 96 процента от планираното. Към ноември 2022 г. държавният дълг е 22,4 процента от БВП и не се оправдават очакванията за навлизане в дългова спирала към настоящия момент. Посочва се още, че общата оценка е за добър кредитен рейтинг на страната, като той остава стабилен с положителни перспективи, което е още един индикатор за стабилността на публичните ни финанси, посочи доц. Златинов, анализирайки Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
Присъединяването към еврозоната няма да е предпоставка за загуба на фискален суверенитет, каза още доц. Златинов. При членство в еврозоната управлението на публичните финанси ще продължи да се подчинява на ясни правила, които България вече е възприела по линия на запазване на паричния съвет в страната. Нашите очаквания са, че провеждането на фискална политика ще се запази на едно национално равнище, посочи той.
Съпоставка в монографията с прибалтийските страни показва, че във фискално отношение България не се отличава съществено от тях – бюджетните приходи са около 36 процента от БВП, а бюджетните разходи – около 38 процента от БВП. България отчетливо поддържа най-добри показатели за бюджетно салдо и държавен дълг след Естония, отбелязват учените.
Сред фискалните рискове в България икономистите посочват, че догонващият инфлацията растеж на доходите по линия на фискалната експанзия може да задвижи допълнителни инфлационни процеси. Посочва се още, че активната социална и доходна политика на правителството не би била устойчива в средно- и дългосрочен план без създаване на функциониращи икономически механизми за генериране на по-високи доходи от реалния сектор.
Проф. д-р Стефан Петранов пък отбеляза, че процедурата на приемане в еврозоната не е автоматична. Дори страната ни да направи необходимите нормативни промени и да изпълнява Маастрихтските критерии, има риск да попадне в ситуация на блокирано членство, подобна на случая с Шенген. България трябва да се стреми към присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., е категоричен проф. Петранов. Според него, ако има някакъв „прозорец на възможностите“, даван от европейските институции за членство от 1 януари 2024 г., ние трябва да се стремим към него, защото по думите му ще е голям грях към нас и бъдещите поколения да не го използваме.
Научният труд прави извода, че е необходимо България да положи значителни усилия за утвърждаването и укрепването на институциите и качеството на управлението и да преодолее проблемите с върховенството на закона, съдебната система, както и с относително големия размер на сивата икономика и корупцията. Това е фундаментално необходимо за развитието и просперитета на българското общество, не толкова заради приемането в еврозоната, което частично е реализирано с функционирането на паричния съвет, членството във валутния механизъм ERM-II и Банковия съюз, посочи проф. Петранов.
Председателят на УС на БСК Добри Митрев изтъкна, че България трябва да се стреми към членство в еврозоната, защото когато имаме ясна цел, ще работим много по-фокусирано и по-целенасочено за това да си оправим държавата. Ако искаме да живеем в просперираща България, ние трябва да си свършим работата, а не да разчитаме, че европейските институции ще бъдат снизходителни към нас, посочи още Митрев.
