Снимка: ЕПА/БГНЕС
Икономиката на България е изправена пред нови рискове. Покачващите се цени поставят компаниите и домакинствата под огромен натиск, а енергийната криза все още не е разрешена, съобщава Агенцията за икономическо развитие на Германия (Germany Trade & Invest – GTAI) в поредицата си „Икономически перспективи – България (декември 2022), съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си „Bulgarien Aktuell“, цитиран от БТА.
През 2022 г. икономиката на България продължи да се възстановява от пандемията с коронавируса. Износът на услуги и частното потребление са основните двигатели на растежа. Хранително-вкусовата промишленост и металообработването печелят от по-високите цени на световния пазар, сочат данни на Националния статистически институт, цитирани в публикацията, където се посочва, че инфлацията все повече се превръща в проблем за икономическия растеж. Понижаващите се реални (бел. ред.) заплати и високите енергийни разходи на частните домакинства ще ограничат търсенето на вътрешния пазар през 2023 година. Износът също ще намалее предвид по-слабата икономика в еврозоната. Виенският институт за международни икономически сравнения прогнозира растеж на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) от 3 на сто през 2022 г. и 1,5 на сто през 2023 г., се напомня в публикацията.
Работодателите се опитват да противодействат на инфлацията с увеличаване на заплатите, доколкото е възможно. Затова се въздържат от наемането на нови служители. Според Европейската комисия нивото на безработица ще остане 5,2 на сто през 2023 г. Продължаващата политическа криза в страната се отразява и на бизнес климата.
България трябва да стимулира новите инвестиции в по-дългосрочен план, се изтъква в публикацията. Отделни компании заявяват инвестиционни планове, но не са склонни да ги реализират. Като причина за това те посочват настоящата политическа несигурност.
В рамките на Плана за възстановяване и устойчивост България разполага с общо 12,3 млрд. евро. Разпределението на средствата е планирано до 2023 г. и е свързано също със структурните реформи и целите на Зелената сделка, която се стреми към неутрална по отношение на климата, устойчива, ефективна и конкурентоспособна икономика. В периода от 2021 г. до 2027 г. страната може да получи достъп до още 16,7 млрд. евро от Многогодишната финансова рамка на ЕС, се отбелязва още в публикацията.
