Германският всекидневник „Ди Велт“ публикува статия озаглавена „Страната, която тайно спаси Украйна“. В нея медията твърди, че България е осигурила една трета от оръжието и горивото, в най-критичните месеци на войната.
Публикуваме целият текст:
Когато министър-председателят на България Кирил Петков пътува до Киев на 28 април, за да обещае подкрепата си на президента Володимир Зеленски, той нямаше какво да предложи. Поне не официално. Неговият коалиционен партньор в София – Социалистическата партия, се обяви категорично против доставките на оръжие от солидарност с Русия. Когато Петков и Зеленски най-накрая се появиха заедно пред камерите, те обявиха споразумение, което прозвуча доста странно. България ще ремонтира военна техника от Украйна. Двамата мъже се усмихнаха и се хванаха здраво за ръце.
България влезе в историята с позицията си, че е единствената страна от НАТО, освен Унгария, която не доставя оръжие. Досега. Какво не научи обществеността: По време на пътуването в Киев, според проучване на „Ди Велт“, българското правителство вече е започнало процедура за цялостна военна помощ на Украйна.
Това обаче е било само извинение, според проучване на германския всекидневник. Благодарение на ексклузивни срещи с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, „Велт“ получи представа как България използва посредници, за да снабди Киев с жизненоважни оръжейни доставки. Боеприпаси и дизелово гориво в критична точка от битките през последната година.
Докато Петков, който беше министър-председател на България, когато избухна войната, се опита да насочи страната към по-западен, пронатовски курс, той трябваше да се справи с реакцията на прокремълските политици, включително коалиционните му партньори – социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната за повтаряне на руското изопачаване на войната. Поне публично Петков се опита да омаловажи всяка представа, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще пристъпи напред и ще въоръжи Украйна.
Предвид тази чувствителност, официалната позиция на България по отношение на войната я постави в същата кошница като Унгария на Виктор Орбан.
Но Петков и Василиев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, миналата пролет нарушиха мълчанието си относно истинската степен на ролята на България.
Докато социалистическата партия в София определяше българските оръжейни доставки за украинските въоръжени сили като „червена линия“, чиновниците на Петков избягваха междуправителствени транзакции и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да установят въздушни и сухопътни маршрути за доставка през Румъния, Унгария и Полша“.
„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранните етапи на войната, идват от България“, каза Петков пред „Ди Велт“.
Също толкова чувствително е, че дизелът, който България доставя на Украйна, се преработва от руски суров петрол в рафинерия на Черно море, която по това време принадлежи на руската компания Лукойл. „България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40 процента от украинските нужди“, каза бившият финансов министър Василев пред „Ди Велт“.
Правителството в Киев потвърди тази версия. Кулеба каза пред „Ди Велт“, че страната му е застрашена от изчерпване на боеприпаси миналия април. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът (Володимир Зеленски) ме изпрати да набавя необходимите материали“, каза Кулеба.
Тогава ставаше въпрос на „живот и смърт“, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират още села и градове и да „убиват, измъчват и изнасилват“ повече украинци“.
Изправен пред исканията на Киев, Кулеба каза, че Петков отговорил, че ситуацията в дома му „не е лесна“, но че ще направи „всичко по силите си“.
„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши да „застане от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.
Планът на Петков
На 25 февруари, само ден след като руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна, Петков каза на колегите си лидери на неформална среща на Европейския съвет в Брюксел, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че той е в „черният списък“ на Москва и че Съветът трябва незабавно да вземе трудни решения относно санкциите. Европейската комисия най-накрая подкрепи тези стъпки.
В същото време финансовият министър Василев участва в среща на финансовите министри от ЕС в Париж. Имаше и нерешителност, както той я описа. Всички все още бяха шокирани от нападението. След това реч произнесе Василев. Не за цифри и икономически последици, а за това какво е имал предвид Путин под „денацификация на Украйна“. При това той се опира на собствения опит на България.
„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди дисиденти, професори и свещеници“, каза Василев. Той също призова за незабавни решения, а участници в срещата потвърдиха пред „Велт“, че българският министър е променил настроението на събралите се делегати.
Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха наречени „българското предложение“.
На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, когато започва нова и несигурна фаза от войната. Украинците бяха отблъснали нашествениците от по-широкия район на Киев и север, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Боевете са били толкова интензивни, казва днес Кулеба, че Украйна спешно трябва да се запаси, особено със съветски боеприпаси.
Това смята за нужно Зеленски, и трябва да осигури Кулеба при мисията му в София.
Сега Петков казва, че неговото правителство е упълномощило посредниците да не изнасят директно оръжие за Украйна, а за посреднически компании в чужбина.
Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти, каза Петков. Кадри от април показват „натоварени догоре“ с оръжия товарни самолети, които летят между България и Полша. Добре известно е, че полското летище в Жешув, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е важен пункт за товари. „Погрижихме се сухопътният маршрут през Румъния и Унгария да е отворен и за товарни автомобили“, каза Петков.
Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че българското правителство не предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро се дава възможност на украински компании и фирми от страните от НАТО да получат необходимото от български доставчици“.
Според информация на „Велт“ доставките са платили САЩ и Великобритания.
„Водата се размъти“ през юни, когато шефът на държавната компания за военен износ Кинтекс Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и излезе с цифри – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ за „2 милиарда евро“ от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за ракетната система за залпов огън Град БМ-21.
Но след това отново стана тихо. Международните медии продължиха да се фокусират интензивно върху доставките на западни оръжия, включително американската ракетна установка Himars. Социалистическата партия в правителството продължи да заплашва да разпусне коалицията, ако има някаква пряка подкрепа за Киев – но не можа, защото нямаше официална подкрепа.
Дизел
Летяща още по-далече от радара, България изпрати дизел на силите на Зеленски.
Василев си спомня среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Украински служител там го информира, че войските на Киев са свършили горивото. България има рафинерия близо до Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група „Лукойл“ и се доставя от петролни танкери от Русия.
Василев каза, че насърчава „Лукойл“ в България да изнася излишния петрол за Украйна. Реакцията беше положителна и служителите там също осъдиха войната на Путин, каза той. Самата България използва около половината от горивото, произведено от рафинерията; останалото, казва той, е изпратено в Украйна. Доставките от местни фирми отново се осъществяваха чрез чуждестранни посредници.
Киев потвърди за „Велт“, че украинските компании са получии български дизел на този важен етап.
„Камиони и цистерни редовно отиваха за Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото беше натоварено и на товарни влакове“, каза Василев.
Москва отвръща на удара
Петков пое голям риск с тайните доставки за Украйна.
Проучванията в България показаха, че 70 процента от гражданите се страхуват да не бъдат въвлечени във войната и затова се противопоставиха на прекалено голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, кандидат на социалистическата партия, подхрани тези настроения с твърдението, че България ще се превърне в страна във война, ако се доставят оръжия.
Играта на криеница едва наскоро приключи. Рафинерията на „Лукойл“ в Бургас от началото на годината е изцяло контролирана от България, без връзка с централата в Русия, и сега търси петрол от други страни. През ноември правителството в София официално поиска разрешение от Европейската комисия за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за Украйна, наред с други места.
Кремъл не е забравил факта, че България при Петков и Василев е масово обвързана с Украйна.
Москва бомбардира страната (България-бел. на ред.) с кибератаки от май, каза Петков. Те засегнаха електрозахранването и пощите, а на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавните служители.
Москва също се опита да подкупи депутати и да проникне във властта. Между март и юни България експулсира около 70 служители на руското посолство в София за шпионаж.
Знаейки преди войната, че България е най-зависимата от руския газ страна в ЕС, Москва реши да даде пример с това.
Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, на която ще спре износа на газ. Но София не се поддаде. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което ще позволи на близо 7 милиона жители на България да минат без газа от Русия. Той организира два танкера с втечнен природен газ от САЩ – на цената на кубичен метър, която „Газпром“ поиска.
Сега Петков обяснява защо САЩ са били готови да се съгласят с това.
„Дадох ясно да се разбере по време на разговорите, че танкерите са политически сигнал за цяла Европа, че винаги има начини за излизане от зависимостта от Русия.“ Той също така завърши изграждането на тръбопроводна връзка с Гърция, за да канализира алтернативи на руските доставки.
Правителството на Петков беше свалено с парламентарен вот на недоверие през лятото. Проруските сили също играят своята роля в това. До есента Петков и Василев бяха само временно изпълняващи длъжността. Оттогава страната е в политическа безизходица, но отношението към Украйна се е променило донякъде.
През декември парламентът реши официално да разреши продажбата на оръжие на Украйна. „Дълбоко сме благодарни на България за това“, каза Кулеба. Той обаче отбеляза, че вече е виждал опити за торпилиране на това решение. „Не е за вярване колко упорито тези сили се опитват да дърпат България на страната на агресора и касапина.
Петков и Василев вече влязоха в историята с безпрецедентното си скрито съдействие. С партията си „Продължаваме промяната“ те искат да се явят отново на следващите избори и да продължат борбата си за България, бореща се с корупцията на стария ред и поемаща по-западен път.
Петков настоява, че едно нещо е необратимо: „Показахме, че е възможен свят без зависимост и страх от Русия“.
Превод и редакция: Аnteni.info
