България кардинално трябва да вземе решение дали ще развива ядрената енергетика. Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 година. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности“. Това заяви пред БНР министърът на енергетиката Росен Христов.
Енергийният министър съобщи, че се разработва стратегия за следващите 30 години за електроенергетиката и на 17 януари (вторник) ще се проведе кръгла маса с всички заинтересовани страни – браншови организации, синдикати, депутати от Комисията по енергетика.
„Виждането на Министерството на енергетиката е за интензивно изграждане на мощности и запазване на функционирането на въглищните електроцентрали, така че България да остане нетен износител на електроенергия, каквито са и нуждите на региона. Препоръчваме изграждане на нови мощности както в ядрената енергетика, така и във водни електроцентрали и възобновяеми източници, така че да осигурим един плавен преход към декарбонизация, съгласно общоевропейските цели“, каза още пред националното радио министърът на енергетиката.
Според министър Христов предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост с ЕК зависи от това как Комисията ще погледне на него.
„Дали предоговарянето е уточняване и изравняване на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение, или се счита за кардинално предоговаряне и ще трябва да премине през целия процес на предоговаряне. Това е важно решение и се радвам, че депутатите се обединиха около него. … Целите, заложени в ПВУ, не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен с изваждане от експлоатация на голямо количество въглищни мощности“, категоричен бе той.
Той подчерта, че ако Народното събрание одобри стратегията, която МЕ подготвя, това ще бъде добра база, върху която да се стъпи за преговори с ЕК.
„Ние сме за постигане на общите цели на ЕС за декарбонизация – 55% намаление до 2030 г. декарбонизация – до 2050 г. Това е постижимо и в нашата стратегия се вижда, че плавен преход осигурява постигането на тези цели без нарушаване на енергийната сигурност и като останем енергиен износител“, допълни Христов.
