Инфлацията в еврозоната през декември я е 9,2% на годишна база и е най-ниската за последните 4 месеца, сочат предварителните данни на Евростат. Нивото е под прогнозираните 9,7 на сто. 10,1% е била тя през ноември.
Цените на енергията забавиха темпа и записаха ръст от само 25,7% за миналия месец срещу 34,9% – през ноември. Разходите за храни, алкохол и тютюн обаче, продължават да нарастват с 13,8% срещу 13,6%, на неенергийните промишлени стоки – с 6,4% срещу 6,1%, и услугите – 4,4% срещу 4,2%.
В сравнение с предходния месец индексът на потребителските цени (CPI) е паднал с 0,3% – това е втори пореден месечен спад, което е сигнал, че инфлацията в еврозоната вероятно е достигнала своя връх. Тя обаче остава далеч над целта от 2%, поставена от Европейската централна банка.
12 страни от еврозоната отчитат дефлация, включително и най-голямата икономика – Германия. „Това не се е случвало от 2020 г., когато имаше временна дефлация заради пандемията”, отбеляза Георги Ангелов, старши икономист от Институт „Отворено общество”. Освен падащите цени за енергия, двигател на процеса са и антикризисните мерки, предприети от правителствата в ЕС, и постепенното разрешаване на енергийната криза, посочи икономистът.
„Възможно е през зимата все още да се наблюдават колебания на нивата на инфлацията в някои месеци, но тенденцията е до края на 2023 г. да се усети рязко намаление на инфлацията и на годишна база”, е прогнозата на Ангелов. Той допуска че към края на годината нивата й ще са наполовина спрямо пика от 10,6% през октомври, а дори и по-ниски от 3-4 на сто.
Според него инфлацията ще забави темпа си с решаването на енергийната криза чрез строеж на нови газови терминали, инвестиции в нови енергийни мощности – соларни, вятърни и ядрени, приключване на ремонтите на френските ядрени реактори. Световните цена на храните също се успокоиха – дори отчитат спад на годишна основа, което ще спре друг основен двигател на инфлацията в последните две години.
„Разбира се, да не забравяме и ЕЦБ, която доста бързо повишава лихвените нива, с което ще елиминира риска от инфлационна спирала. Тук основният въпрос ще бъде дали институцията ще уцели точното ниво на вдигане на лихвите, така че да елиминира инфлацията, но без да вкара икономиката в тежка рецесия”, коментира още Ангелов.
