Петър Кичашки за в. „Галерия“
Изразът „теория на конспирацията“ не е термин, който винаги е бил сред нас. В днешно време се ползва изключително фриволно и обхваща кажи-речи всичко – от криещите се сред хората извънземни, през вярвания във властта на тайното общество на рептилите, до схващането, че Земята е плоска, но го крият от нас.
Редом с тези налудничави разбирания за „теория на конспирацията“ има и много други съвсем легитимни, разумни и обосновани разбирания, които обаче медиите много често брандират като „теория на конспирацията“, за да може да олекне въпросната теза. Например като конспирация беше обявено твърдението, че е възможно коронавирусът да е тръгнал от лаборатория в Ухан, Китай. Не просто беше обявено за конспирация, но и всеки, който дръзнеше да сподели нещо по темата във Фейсбук, беше тутакси блокиран за споделяне на фалшиви новини.
Разбира се, после се оказа, че това е съвсем вярно. Ковид наистина е изпуснат (вече никой не знае дали нарочно или по немарливост) от лаборатория в Ухан, която е щедро финансирана не само от китайското, но и от американското правителство, за да изследва точно вариации на коронавирусни инфекции.
Не е конспирация, а факт. Обратното, конспирация бяха всякаквите глупотевини, че вирусът, видите ли, бил започнал от прилеп. Отвратителните хранителни навици на част от китайския народ са отдавна известни, но да смятаме, че толкова устойчив и очевидно модифициран вирус може да се роди току-тъй от ядене на яхния от прилеп, е не просто несериозно, то е обида за здравия разум.
Друга популярна история от съвсем наскоро, която се оказа вярна, макар да беше описвана като теория на конспирациите, се оказа лаптопът на Хънтър Байдън. Дегенератът, известен с това, че е син на баща си, оставил лаптопа си за ремонт и така и не го взел обратно. Човекът, който го ремонтирал, се свързал с медиите, защото на лаптопа на сина на Джо Байдън имало потресаващи неща. Например кадри с безразборен секс с една, две или повече проститутки.
Например кадри как синът на тогавашния претендент за Белия дом употребява индустриално количество наркотици. И доколкото дегенеративният начин на живот на Хънтър Байдън си е основно негова работа (макар че не е съвсем така, защото представете си врявата, ако имаше такива кадри с някой от синовете на Тръмп), на лаптопа се откриха и други работи. Например комуникация, документи и доказателства, че Хънтър Байдън е участвал като сламен човек в китайски и украински компании като от тях са заделяни десет процента за „големия“. Очевидно става дума за баща му – Джо Байдън. Това са все данни, които дават основания да смятаме, че Джо Байдън може би е компрометиран и обхванат в мрежите на чужди държави.
Тази сензационна новина бе разкрита от влиятелния консервативен вестник „NewYorkPost“ в навечерието на изборите за президент в САЩ.
Очаквано се случи нещо просто – Туитър, Фейсбук и всички мейнстрийм медии потулиха новината. Скриха я. Обявиха я за теория на конспирациите. Казаха, че съдържанието е манипулирано. Казаха, че е лъжа, фейк нюз, измишльотина от екипа на Тръмп с цел да повлияе негативно на изборите. Не просто това, но и дори впрегнаха 50-ина бивши шефове и служители на различни нива в разузнавателните агенции на САЩ, за да излязат те с отворено писмо и да обявят историята с лаптопа за… дръжте се да не паднете – руска дезинформация! Ама разбира се, че дългата ръка на Путин ще е замесена.
Днес, две години след изборите, след като историята вече е почти ирелевантна, тъй като в крайна сметка Джо Байдън стана президент, се оказа, че и тази теория на конспирациите е истина. Лаптопът е истински, снимките, имейлите и всичко на него е истинско. Не е дезинформация, не е конспирация, не е фейк, не е измишльотина с цел да се повлияе на изборите. Обратното обаче е вярно – самото скриване на новината, която, ако беше обявена, в които и да е други избори и за който и да е друг кандидат, щеше да се превърне в съвременен „Уотъргейт“, е по същество дезинформация и конспирация.
Изумителната стикованост и униформеност на медии, социални мрежи и говорещи глави говори само за едно – единен разузнавателен център е командвал парада с цел тази история да се скрие. Ако тя не беше така яростно отречена и скрита, днес може би Доналд Тръмп все още щеше да е президент или поне това показва меродавната социология в момента.
Конспирацията винаги е имала пленителна сила – без значение дали говорим за измишльотини или за истини, обявени за измишльотини, но в последствие потвърдени – при всички положения този тип истории имат своята голяма аудитория. Интересно е откъде идва този термин поначало? До преди 1964 г. масово в речника на обикновения американец, съответно и в речниците на хората из западния свят, такова словосъчетание се употребява рядко. Самата дума „конспирация“ е чуждица, чието значение е „заговор“, „завера“, т.е. намеква за множество действия на различни участници в обща координационна верига. Терминът става популярен след едно от най-шокиращите събития на втората половина на миналия век – убийството на президента Кенеди.
На 22 ноември 1963 година 35-ият американски президент Джон Ф. Кенеди е на посещение в Далас, Тексас. По онова време Тексас е крепост на Демократическата партия, а най-силният човек там е вицепрезидентът Линдън Джонсън. По време на процесията на Кенеди се чува пукот и президентът клюмва в лимузината си. В последствие се оказва, че по Кенеди е стрял 24-годишният Лий Харви Осуалд.
Нацията е в траур, светът е в шок. Осуалд е арестуван. Само два дни след убийството на Кенеди, самият Осуалд е покосен от убиец, който го застрелва пред десетки камери и стотици очевидци.
Странни събития, спор няма. Официалната линия е следната – Лий Харви Осуалд е самотен стрелец. Какви са мотивите му, никой не знае. Но той е действал сам. За неговия убиец Джак Руби също се твърди, че бил самотен стрелец, който просто е искал да отмъсти за убийството на Кенеди. Тази странност, меко казано, на събитията – две публични убийства, едното на президент, другото на неговия палач в рамките на 48 часа, и двете извършени от самотни стрелци без подготовка или външна подкрепа – ражда термина „теория на конспирацията“.
Просто масовият човек не вярва, че тези двама души – Осуалд като убиец на Кенеди и Руби като убиец на Осуалд – са действали самостоятелно и без външна подкрепа. Най-малкото фактите около Осуалд, който е женен за рускиня, живял в Минск и е пътувал до представителството на СССР в Мексико дни преди убийството на Кенеди, за да се срещне с… важен агент на КГБ, са, меко казано, странни.
И тук идва основната причина да се занимаваме с това убийство 60 години след извършването му. Наскоро Централните архиви на САЩ декласифицираха над 13 000 документа, имащи отношение към убийството на Кенеди. От тях се разбра едно – нищо. Документите бяха така декласифицирани, че да прикрият повече, отколкото да разкрият. Което е абсолютно алогично – в крайна сметка всички, които са имали участие в тези събития, са вече покойници. Няма кого да пазят персонално. Освен ако не пазят някого институционално.
Най-популярната теория за убийството на Кенеди е, че то е подготвено и координирано с помощта на ЦРУ, което си е затворило очите за несръчния опит на КГБ да ликвидира американския президент. Тази теория обаче си остава недоказана, защото от документите от архивите няма как да се разбере истината.
Още над 4000 документа остават класифицирани, което допълнително подсилва теорията, че архивите опитват да запазят от обществото информацията за действията на ЦРУ.
Каква е истината още не можем да кажем. Но знаем едно – теориите на конспирацията често са онези истини, които към един момент (или завинаги) са неудобни на статуквото.
