Иван Гарелов за в. „Галерия“
Какъв съспенс! Ще има ли кабинет най-после, тръпне зимна България. Даже Световното в Катар мина на заден план. И как да не мине, след като ние тук си имаме наш Меси. Приписват му се някакви свръхчовешки сили, способен бил да излезе от всяка ситуация, да спаси народа си от всяка беда и да го поведе към светли бъднини. Но тъй като за местните избори му трябва да е на власт, за да ги спечели, опита и сега да надхитри наивните българи и да пробута това подобие на кабинет . Ако не стане, поне да трупа дивиденти за поредните предсрочни избори.
Не може да му се отрече на нашия Меси, че има дарба да управлява. Дали това, което управлява, се нарича банда, групировка, холдинг или държавна администрация, е въпрос на евфемизъм. Всеки в пирамидата получава своя дял и е доволен. Не печели само държавата.
Една от слабостите му е тщеславието. Събра една абсолютно нехомогенна група, сложи начело известен лекар и я предложи за управлението. Всякакви явни следи от негово и на неговата партия участие, както и всякакви зависимости и користни интереси бяха заличени. Но не издържа на съмнението, че остава на заден план и публично изгърмя самохвалството, че нямало в цяла България по-добра кандидатура за премиер от самия него. С което не само унизи собствения си кандидат, както навремето постъпи и с предложения за президент Плевнелиев, но опроверга собствената си измама, че няма никаква намеса в избора на кабинета.
А неутралната маска на формацията му вършеше работа и при успех, и при провал на избора в парламента. Ако в състава на кабинета имаше поне две-три ярки фигури, те можеха да провеждат собствена политика. А при липсата на каквато и да е политическа спойка между така наречените експерти, такава инициатива беше изключена.
При провал на избора той можеше да претендира, че е направил всичко, което зависи от него, но лошите са му попречили.
При представянето на управленския ансамбъл напред вървяха солидните дами, натежали от възрастта и властовия опит. Веднага си представих другата картина , когато двамата палавници от Харвард представяха своя екип. Отзад като обслужващ персонал вървяха загадъчно усмихнати млади дами, с походка на манекенки, но с очила и скъпи чанти. Каква разлика! Два екипа, две епохи. В случая внушението за нещо познато, изживяно, неадекватно на новото време беше неоспоримо.
Е, не мина този опит от играта „тука има, тука нема“. А ставаше дума за по-бързото усвояване на едни много големи пари от европейските извори.
Но защо толкова усилия да се придаде неутрален, надпартиен облик на предлагания кабинет? Кого искаме да заблудим? Нека не си затваряме очите пред очевидния факт – както се знае от стари времена, виновно е… международното положение. Нашите съюзници сериозно са се хванали да довършат Русия като военна и политическа сила и за целта им трябва непробиваема, сплотена и активна евроатлантическа общност. Затова почти открито прословутото посолство кадрува в българската политика. Оттам идва препоръката да се изоставят всякакви междупартийни конфликти, да се изчисти сцената от всякакви скандални фигури, да се издигат отпред обединяващи и неопетнени личности.
Няма какво да се прави и ние се заехме със задачата по български. В името на главната цел се подмениха официалните собственици на големи медии, прокурорите поведоха война срещу… пътните произшествия, емблематични олигархии клекнаха мирно в парламента, силиконови кифли с големи джуки попълниха партийните редици като знак на подмладяване. Абе, голяма промяна се завихри в родината на малкия ни, но горд народ от центъра на Балканите.
И тъй като нашите политици не се славят с богато въображение и дълбок резерв от неопетнени личности, прибягват до шаблона, наложен предимно при президентски избори по американски тертип. Затова така вървят на политическия пазар професорите с хуманна професия. Ето сега
ПП цакат ГЕРБ като издигат цял академик
Дали за да разсее разочарованието, един от коментаторите по телевизията възкликна, че нищо особено не се е случило – отиваме на избори. Време било да спрем да плашим хората с избори, това си е демократична процедура, какво от това, че ще има още едни нови избори. Така обикновено говорят партиите и неудачниците, които все се надяват да мръднат поне малко по-напред от незавидните позиции, които заемат . Те нито се замислят, нито ги интересува, че всякакви граници са преминати и на хората им писна и от избори, и от партии, и от демокрацията въобще. И утре няма да има кой да гласува за хубавите ни и красиви претенденти за властта. Играта „тука има, тука нема“ е за балами…
Ако ме питат сега, какво ще стане на следващите предсрочни избори, аз ще повторя отново за стотен път – същото, след изборите – пак избори.
О-о-о-о, ще има нещо ново! Нашите политици не виждат по-далеч от поредното състезание за властта, но винаги вкарват нещо ново, според тях.
„Новото“ този път ще бъдат поне две нови партийни формации, които, ако не могат да убедят обществото, че ще поведат цялата нация към светли бъднини, поне могат да съберат няколко проценти, за да попълнят редиците на претендентите за мечтаното управленско мнозинство.
Такава е целта на претенциозния сбор на „отлюспените“ леви. Трудно е да се открие каква обща идея може да ги обедини, освен да се лансира като ляво попълнение за дясно управление.
Дали в същата посока ще се насочи възкресеното НДСВ, което иска да играе по-главна роля, освен да бъде резервоар за кадри на другите евроатлантически партии. И без това Соломон Паси го търсят всички, защо да не се заеме с реконструкцията на царската партия .
За да бъдат постигнати тези амбициозни цели относно планираното втърдяване на България, трябва да бъдат премахнати някои от главните пречки по това направление.
Е, тук вече идва критичният праг, в който най-често се спъват големите български начинания. Кой е виновен за неуспеха, кой трябва да бъде низвергнат и захвърлен на бунището на историята?
Журналистите! Отсича позабравен от медиите политик. Те само възбуждали лоши настроения в хората с гадните си критики. Част от тях били платени агенти на Путин, а другите ламтели за слава. Не си давали сметка, че подриват образа на България пред благодетелите от Брюксел. Прокрадва се вече и фразата „рушители на обществения мир и държавния строй“. Ех, как въздишат депутатите за един нов Закон за защита на държавата.
Журналистите са виновни! Подсказва новоизлюпен политолог, засегнат от липсата на интерес към личността му.
С бащинска строгост ни хока благ велможа, издигнал се до висините благодарение на медиите.
Виновни сме, признавам аз. Много ви търпяхме.
