Анелия Раленкова, едно от златните момичета на България в художествената гимнастика, ще посрещне рождения си ден на 25 декември в Щатите, където живее от 1989-а. Тя има къща във Флорида, в Палм Бийч, където са заедно със съпруга й Джон и нейния син Владимир. Преди няколко години Ани и Джон узакониха дългогодишната си връзка и дойдоха в България, за да сключат брак, а Илиана Раева и Наско Сираков им бяха кумове, пише в. “Галерия”. Българката продължава да се занимава с недвижими имоти и активно да почива. Синът й монтира филми и отскача от време навреме и до Холивуд. Освен това е цар на скейтборда и дори поставя рекорди с него, скача от покриви…
И ако синът й не може без спорт, световната шампионка отдавна е приключила с гимнастиката, както и с определени храни. Стара травма, заради което можеше да остане парализирана за цял живот, отново си казва думата. Тогава през 80-те съчетанията на Ани са едва ли не най-голямата тайна в държавата – рускините не трябва да научат нищо и никой извън екипа не е виждал композициите й. Точно тогава тя получава парализата.
Сяда в инвалидна количка и лекарите дори я съветват да спре със спорта, за да не остане неподвижна. Шампионката обаче не се предава – само за четири месеца се възстановява и печели златен медал. Историята обаче хич не е била за подценяване.
Треньорката й Нешка Робева е в истинска паника – единственото, което иска, е момичето да оздравее. Бедата я връхлита изневиделица. Всичко тръгва от една малка, но болезнена мускулна херния, която тя получава преди Световното в Страсбург през 1983-та. Специалист й бие инжекция и всички забравят за травмата и за болката. Ани продължава да тренира, не я боли, но на това място на бедрото мускулът й започва да хлътва. Образува се малка дупка. Лекарят на отбора смята, че може би започва дълбока атрофия и гимнастичката ще се парализира. Нешка вдига тревога, иска да се постави диагноза и да започне незабавно лечение.
Лекарят на отбора заминава с Ани за Франция – оказва се, че чуждият специалист за първи път вижда такава травма. Следва нова консултация с прочут немски доктор в ГДР. Той пък виждал за втори път такова чудо – някакъв …шахматист имал подобна парализа. Готов бил веднага да направи операция.
Натискът над Робева за тази операция се засилва отвсякъде – германският професор е светило и можело да се разчита на него. Нешка, нали е инат – не се решава на такава стъпка и решава да се довери на български специалист. Така след дълго разпитване, Робева стига до професор Андреев от ИСУЛ. След прегледа на Раленкова той учудва всички с констатацията си, че няма нищо страшно и се заема с лечението на състезателката – с поморийска луга, масажи, физиотерапия…
Нешка не може да повярва и едвам задава въпроса дали Ани ще може да тренира. Отговорът е пълна изненада – не само ще може да тренира, но ще може и да побеждава на състезанията. Нешка и Ани решават да му се доверят напълно. Професорът успява да вдигне гимнастичката на крака само за четири месеца. Освен това и да победи на последното състезание в кариерата си – от Виена тя се връща европейска шампионка, а България печели още куп медали.
Анелия Раленкова попада в залата по художествена гимнастика благодарение на първата си братовчедка Виолета Еленска, световен шампион с ансамбъла. Бащата на Ани – Стоян, пък е страстен почитател на този спорт и гледа всички състезания. И когато дъщеря му става на 7 години, я води в залата при треньорката Златка Бончева. Всъщност малкото момиче се оказва, че е много пластично. Без никакви тренировки прави всички възможни шпагати. И от Златка отива при Нешка заедно с Лили Игнатова и Илиана Раева. Треньорката страшно много харесва ръцете на Ани и решава да я вземе. Когато започват вътрешните състезания, Раленкова всеки път е резерва и все не я допускат до големите състезания. И това я потиска.
През 1979 г. Робева решава да действа на своя глава – включва абсолютно неизвестната дотогава гимнастичка в състава за Световното в Лондон за сметка на примата Кристина Гюрова. Скандалът стига до ЦК на БКП. Заради това Нешка получава заповед за уволнение. Е, разминава й се. Но за Лондон все пак заминава Гюрова.
На следващото Световно Раленкова е истински фурор. Още при дебюта й през 1981 г. в Мюнхен Анелия става световна шампионка в многобоя и на бухалки. Известно е, че преди всяко състезание Нешка ходи при Ванга. В навечерието на шампионата в Мюнхен врачката й казва: „Момиче с „А“ ще спечели. Анито ще победи!“ И познава.
През 1982 г. Раленкова грабва и европейската титла в Норвегия, а на Световното в Страсбург’83 – злато на обръч. Лебедовата й песен е точно европейското във Виена, на което взема злато в многобоя, на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента. Всъщност оттогава са и съчетанията шедьоври на Ани – „Самър Тайм“ с топка и „Болеро“ с лента.
В САЩ тя заминава още през 1989-а по покана на директора на американската федерация. За година прави цялата схема за развитие на художествената гимнастика в САЩ, а за четири месеца проговаря английски.
Установява се в Сиатъл и създава голяма школа съвсем близо до централата на „Майкрософт“. Дори получава награда за лидерство от кмета на града. След 15 години изостава всичко и се премества в слънчева Флорида, където живее и до днес.
