За киноиконата Иван Иванов и семейстото му целият декември е изпълнен с поводи за събиране край масата, въпреки че големият актьор пребори рака на устната кухина за втори път. Легендата се сблъскал повторно с коварната диагноза точно десет години след първата операция. Вследствие на повторната интервенция той загубил напълно гласа си, доста е отслабнал, но вече се чувства добре и най-важното не се е предал духом, пише в. “Галерия”.
Цялото семейство ще се събере на 16 декември, когато Иванов добавя още една година към своите достолепни 70. Празненството, с чиято организация се е заела съпругата му Петя Силянова, ще уважат синът Георги с жена си и детето им, както и по-малкият син Стефан, известен с рапърския си псевдоним Уош МС, който ще доведе момченцето си, което се роди през пролетта и носи името на известния си дядо.
Преди години актьорът се изнесе от апартамента до пазара „Иван Вазов“
в София, и заживя в семейната къща в пазарджишкото село Оборище. Петя все още играе в театъра, занимава се повече с дублажи и вечер бърза да се прибере при своя любим, с когото не са се разделяли от 40 лета и тази година отбелязаха своята рубинена сватба.
Бунтар, мъжкар, роден за екран, няма друг актьор в българското кино, който да се е превърнал в идол след първата си главна роля, като Иван Иванов след „Всичко е любов“. Но докато стигне до образа на Радо, асеновградчанинът Иван Георгиев Иванов преминава през низ от случайности. Неординeрен и извън правилата като героя си от ТВУ-то във филма, ученикът от техникума по механотехника завършва средно с диплома 3,00. Кандидатства за школата в Симеоново, пробва също география и право и изкарва изпитите, но с тази диплома няма как да се класира.
През 1969 г. е републикански шампион по джудо. Но и това е чудо за три дни. После става радист на софийското летище с приятеля си Славчо Миленов, аутсайдер, който кандидатства няколко пъти актьорско майсторство във ВИТИЗ. На едно нощно дежурство Славчо започва да рецитира. Иван Иванов го закача: „Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!“.
На следващата година обаче Славчо е приет и Иван се амбицира. „Щом той влезе, значи и аз ставам.“ Подготвя се с материалите на приятеля си и кандидатства на майтап. За голямо негово учудване го приемат от раз. Годината е 1974-та. Двамата с Любен Чаталов са на по 23 години, батковци на първокурсниците.
Класът се води от проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. Питат го: „Ти защо искаш да станеш артист?“. Иванов едва чуто отговаря: „Не знам. Случайно стана. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома. Никъде не ме искат за нищо, а имам момченце на една годинка. Казал е истината. Малко известен факт е, че преди да срещне голямата си любов, колежката му от ВИТИЗ Петя Силянова, Иван е имал кратък брак с медицинска сестра и син на име Георги, роден през 1974 година, който е успял столичен юрист и съдия.
Още като студент започват да канят синеокия хубавец за участия в малки роли. Вече е в трети курс, когато птичето на късмета кацва на рамото му – Борислав Шаралиев го вика на проби за филма „Всичко е любов“. Това е удар в десетката, защото освен красив и талантлив, 27-годишният Иван е и достатъчно младолик, за да влезе в кожата на 17-годишния си герой Радо. Най-голите и смели кадри от секссцените между Иван Иванов и Янина Кашева са изрязани от филма, който ще се окаже култов, както са съкратени и други заснети моменти, които тревожат идеологическите охранители.
През 1979 г. Иван Иванов получава Награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци на XVI ФБИФ Варна, а на следващата година пак там обира всички възможни награди. Това е повратната точка в кариерата му. Режисьорите се надпреварват да го канят в киното и не му остава никакво време за театралната сцена.
След промените през 1989 г. любимецът, по който лудеят всички ученички, заедно с другите щатни актьори към Киноцентъра Любо Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Джоко Росич, са уволнени. Безработният Иван Иванов заминава при приятели в Америка, където се труди като бояджия по домовете. Връща се след два месеца и изкарва прехраната си с участия в чуждестранни продукции и в дублажа. От 1980-те години до началото на 21-ви век епизодично се занимава с озвучаване на филми и сериали. И в тези трудни години, както и преди, когато търси себе си и се утвърждава като актьор, през цялото време до него е вярната му съпруга Петя Силянова.
„Без нея съм изгубен“, казва Иван Иванов, а признанието му звучи като обяснение в любов. Заедно са от ВИТИЗ. Сключват брак през юли 1983 г. в Созопол. Ражда им се и момче година по-късно. След тв сериаля „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две – „Отговори“ и „Седем часа разлика“. Някак не се вмества в новия живот някогашното момче с най-сините очи в българското кино. Оттегля се окончателно от света в къщата си в Оборище и все по-рядко излиза от нея. Последната му публична изява е през есента на 2015 г., когато получава наградата за приноса си в изкуството на „София Филм фест“.
