Сърбинът Алекса Ерски извървя дългия и труден път от резервите, мина през още две племена, за да спечели телевизионното риалити „Игри на волята“ и наградата от 100 000 лв. Седемкратният шампион на Сърбия по класическа борба определя триумфа си като най-големия в живота си. След него е готов да предприеме следващата крачка в съвместния живот с приятелката си Елица Янкова и да заживеят под един покрив в София. Част от наградата е готов да даде за сватба с олимпийската медалистка от Рио 2016, която също участва в шоуто. Интервю на вестник „Галерия“.
– Алекса, честита награда! Какво е да си чужденец във формат в друга държава и да излезеш победител?
– Не съм вярвал, че мога да стана победител, особено заради това, че съм чужденец. Знаех, че имам физическите и психическите качества, за да стигна доста далеч, но победата ми се струваше невъзможна. Все пак не бих казал, че съм чужденец напълно, защото чувствам България много близка до себе си. “Игри на волята” спечели не сърбин, а български зет. Надявам се съвсем скоро двамата с Елица да се установим в България и да създадем собствен дом. Горд съм, че имах честта да излизам на ваша арена и смятам, че е редно да остана тук.
– Благодарение на кои качества спечелихте?
– На всичките качества, които съм изградил от борбата. Тя е най-невероятният, но и най-сложният спорт. Имам и едно скрито оръжие, което ме отличи от останалите – Елица. Тя е моята причина и мотивация да продължа напред, да дам най-доброто от себе си и да грабна победата!
– Очаквахте ли хейта, който се изля срещу вас, че е имало много по-достойни и добри играчи?
– Много пъти зрителите чуха как се възхищавам на другите участници. Винаги след битка се радвах на победата, но и приемах загубата. И в двата случая поздравявах своите противници. В моите очи всички бяха много достойни. Опитвам се да не обръщам внимание на негативните коментари и хейта, който получавам. В момента Инстаграм профилът ми е блокиран, не знам дали от подобни недоброжелатели, но правя всичко възможно да си го върна.В момента временно използвам профила на Елица, докато успея да върна своя. Аз чета всичко, което ми се изпрати. Ако е критика – отговарям и се уча от нея, но от хейта няма смисъл.
– Какво ще направите с наградата от 100 000 лева? Наистина ли смятате да инвестирате в семеен дом?
– Такава беше нашата идея, но в момента апартаментите са много скъпи и няма да ни стигнат средствата. Със сигурност искаме собствен дом, а тези 100 000 лв. определено ни дават сигурен старт. Ще го обсъдим с Елица. Никога не съм имал толкова пари и трябва да го премисля хубаво. Не искам да избързвам и със сигурност двамата заедно ще вземем най-доброто решение за нас.
– А ще отделите ли пари за сватба с Елица?
– Възможно е. Елица е перфекционист и обича всичко да е изпипано до последния детайл. Когато нещо си заслужава, за нея не е важна цената и винаги намира начин да постигне това, което иска. Тя със сигурност си представя голяма и красива сватба, затова вероятно ще отделим пари, за да стане всичко по мечтания за нас начин.
– Колко сватби ще имате?
– Ще имаме една сватба – голяма и с много хора. Не знаем кога, но със сигурност ще има голямо планиране преди нея. Ще дадем всичко от себе си, за да бъде запомняща се. Ще има сръбска и българска музика, защото и гостите ще бъдат от двете страни. Решили сме сватбата да е в София, така че има много неща за премисляне преди това. Ще имаме гости от Белград, от Варна, както и от други места, за които ще трябва хотел, например.
– Предлагал ли сте й официално?
– Не съм й предлагал, но трябва да се забързам (смее се). Не сме планирали, защото чакаме нещата да се случат в точния момент. Със сигурност трябва да направя нещо голямо и неочаквано. Красив жест, който да докосне Елица. Нашата връзка е изключително сериозна още от самото начало. Живеем заедно, познаваме се изключително добре. Смятам, че е идеалната жена и човек за мен и ще бъде перфектната майка някой ден. Когато имаме деца, нищо няма да им липсва, в това съм сигурен.
– А вече искате ли бебе?
– Разбира се! Вече намерихме жилище в София, в което смятаме да се установим. Пренесохме куфарите и не живеем в колата. Имаме някаква сигурност и идва ред на следващата стъпка. Искаме да имаме деца, но кога точно – животът ще покаже.
– Къде се запознахте с Елица?
– На спортна база Белмекен. Бях на лагер от борбата, а Елица случайно дойде с приятелки. Определено беше съдба. Веднага ми стана интересна. Много е сладка и различна, това ме привлече. Любопитното е, че музиката ни запозна. Пеех, както винаги, а тя се обърна, защото ѝ стана интересно чий е този глас.
– С какво се занимават родителите ви?
– Майка ми работи в администрацията на един медицински център в Белград, а баща ми е майстор, има собствен сервиз за автомобили. И двамата винаги са ме подкрепяли за абсолютно всичко! Разбирали са ме и не са ме спирали да преследвам целите си. Подкрепяли са ме както в учението, така и в спорта, както и за участието ми в “Игри на волята”. Малко мъчно им стана от решението с Елица да живеем в София, защото много се сближиха с нея, чувстват я като своя дъщеря. Но отново ни подкрепиха безусловно и не се опитаха да ни разубедят в тази важна за нас крачка.
– Как се запалихте по борбата?
– За първи път излязох на тепиха, когато бях на 9 годинки. По това време баща ми работеше с един от главните треньори на отбора, в който после постъпих. Той накара татко да ме запише, мотивира го, че е хубаво децата да спортуват. Преди това не се бях занимавал с никакъв спорт. Не беше по мое желание да започна да тренирам борба, но след като опитах веднага разбрах, че това е моят спорт. Много ми хареса и продължих да давам всичко от себе си! Сега не тренирам не само заради „Игри на волята”. Бях спрял няколко месеца преди да вляза във формата, но планирам скоро пак да се върна на тепиха. Не искам да се отказвам, но ми трябват поне 2-3 месеца, за да вляза във форма. Трябва да започна режим, да сваля няколко килограма и отново ще се състезавам!
– След като приключите със спорта, с какво ще се занимавате?
– Още не знам, но има време. Не ми се иска все още да приключвам със спорта. Когато някой ден това стане, може би ме привлича шоубизнеса. Харесва ми да пея, бих искал и да бъда водещ. Много добре се чувствам с музика и хубави хора! Искам да се пробвам в тази сфера.
– През цялото време пеехте, бихте ли записал песен?
– О, да! Определено бих записал песен! Ако успея да науча достатъчно добре български, ще е изцяло на вашия език. Но смятам, че ще е интересно ако в парчето е на двата езика. Слушам българска и сръбска музика и стиловете са много сходни. Ще стане интересно, ако ги комбинирам! Не познавам известни сръбски музиканти, но пък може аз да стана. (Смее се)
– Познавате ли известни сръбски спортисти като Новак Джокович например?
– Не го познавам лично, но интересното е, че е отраснал на 10 минути от моята къща. Съседи сме, така да се каже. Знаем се с приятелите му, но него лично не го познавам. В моята сфера на борбата обаче познавам почти всички състезатели.
