Присъединяването към еврозоната ще донесе важни ползи за България, ще засили нейните институции и ще я постави на масата, на която Европейската централна банка (ЕЦБ) решава всички финансови въпроси за ЕС. Това каза Алфред Камер, директор на Европейския департамент в Международния валутен фонд (МВФ) на конференцията в София, посветена на предимствата и възможностите за България от членство в еврозоната. Сред участниците в него са и представители на националните банки на Словения, Нидерландия и Хърватия.
Камер посочи, че членство в еврозоната не е панацея и процесът по присъединяване изисква допълнителна работа и на политиците. Членството в еврозоната носи своите предизвикателства, но България има вече дведесетилетен опит с валутен борд, отбеляза Камер. Той определи валутния борд като добра стъпка за България, донесла икономическа стабилност. Валутният борд беше подкрепен от дисциплинирана фискална политика, поради която България поддържа едно от най-ниските нива на дълг от европейските държави, посочи Камер. Наблюдава се и прогрес по структурните реформи, макар че предстои допълнителна работа и тя трябва да се фокусира върху стимулирането на по-бързото сближаване на доходите на българите с останалите европейски граждани, каза представителят на МВФ.
Сред ползите за България от членство в еврозоната Камер посочи, че това ще намали разходите за финансови операции, търговия и ще повиши икономическата ефективност. Въвеждането на еврото ще повиши кредитния рейтинг на страната и ще намали разходите за публичното финансиране, отбеляза той. Присъединявайки се към еврото, това няма да гарантира рисковете със суверенния дълг, но ще защити съществено държавата в сравнение с другите страни извън еврозоната, ще се засили финансовата стабилност, а българските банки ще имат достъп до механизмите на ЕЦБ за кредитно финансиране, каза Камер. Той посочи още, че въвеждането на еврото ще даде възможност на България да участва в процеса по вземане на решения в ЕЦБ.
Членството в еврозоната може да бъде успех за България, каза Алфред Камер и даде пример с балтийските страни. Примерът на Литва и Латвия е, че там разходите за публичен дълг спадаха, инфлацията оставаше ниска и се покачваше с бавни темпове, дори и след започване на войната в Украйна, отбеляза представителят на МВФ.
