СНИМКА: БГНЕС
Раздаването на субсидии „на калпак“, започнало от кабинета „Петков“ и продължаващо сега при служебното правителство изяждат голяма част от парите за социални плащания. Това е мнението на експерти от Съюза за стопанска инициатива (ССИ), неангажиращи се с официална позиция на организацията.
Според тях е време да се създаде стройна система от критерии за отпускане на енергийните помощи и така те да не отиват при всички домакинства и фирми, а само за наистина засегнатите от бума на цените на тока, течните горива и природния газ. За ярък пример за субсидия „на калпак“ експертите посочват отстъпката от 0,25 лв. за литър течни горива за личните автомобили. От нея най-много са се възползвали хората с високи доходи, които имат възможност повече да ползват возилата и съответно по-често да зареждат на бензиностанциите.
Преди проведеното вчера заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), позицията на Съюза беше отрицателна по отношение на всички искания на синдикатите и депутатите от новосформирания парламент, внесли законопроектите за повишаване на минималната работна заплата и някои социални плащания (напр. помощи за второ и трето дете) и за промяна на пенсиите. Един от основните аргументи за отрицателната позиция е липсата на яснота относно бюджета за догодина, което прави проблематично осигуряването на средства за предлаганите увеличения. От работодателската организация са категорични, че всички решения засягащи внесените законопроекти, предвиждащи допълнителни плащания, трябва да се изготвят на база задълбочен анализ и прогноза за въздействието им в дългосрочен план.
След последните парламентарни избори ССИ е бил последователен в настояването си за съставяне на редовно правителство, което да поеме политическата отговорност за изработването и планирането на проекта за бюджет в НС. Според експертите е учудваща липсата на воля от страна на служебното правителство да внесе в НС за обсъждане варианта на бюджетната рамка за 2023 г., който беше обявен още преди вота на 2 октомври. В този случай обаче, при перспективата за избори, има риск партиите отново да наддават предизборно, както това се случи в предишния парламент след вота на недоверие, свалил последното редовно правителство.
