В Европа през третото тримесечие се наблюдава нарастване на търсенето на инвестиционно злато от крайни потребители средно с 28 на сто, а в България нарастването е с 29%. В Румъния обаче повишаването е значително – с почти 150 на сто на годишна основа през третото тримесечие, твърдят от българска компания за търговия с валута и благородни метали. Лидер по растеж сред страните е Турция, където търсенето на златни монети и кюлчета се покачва с над 300 на сто. В Русия търсенето също расте с над 300%, а основните причини са премахването на данъка от 20% върху кюлчетата и монетите и сериозната несигурност пред местната икономика.
За периода юли-септември централните банки са купили рекордните близо 400 тона инвестиционно злато през третото тримесечие на 2022 г., което е с над 300% повече спрямо същия период на миналата година, показва доклад на World Gold Council (WGC). Това е най-масивното изкупуване на злато от институциите от 1967 г. насам
Покупките на банките се случват в контекста на понижение на цената на жълтия метал от 8 процента в долари. Тази тенденция се наблюдава през последните 13 години. Централните банки са нетни купувачи на злато през всяка година от 2008 г. Оттогава те са купили общо над 6000 т от ценния метал. За сравнение това е малко под общите резерви на САЩ (8,8 хил. тона), който е най-големият притежател на злато в света, или почти два пъти повече от запасите на Германската централна банка.
Турската централна банка е най-големият купувач на злато през последните три месеца, увеличавайки резервите си с 31,2 тона. Покачването се случва на фона на най-високата инфлация в страната от края на миналия век насам. През последните месеци Узбекистан също е редовен купувач, като увеличава запасите си с по 8,7 тона всеки месец от април. Челната тройка се допълва от Индия, която е сред най-големите притежатели на жълтия метал. В Централна и Източна Европа от ниската цена на злато са се възползвали Сърбия и Чехия, Полша и Унгария, които са традиционни купувачи през последните години.
