Социалните партньори не стигнаха до единно мнение по законопроектите, кoето предвиждат повишаване на заплати и пенсии. Правителството и работодателите сe обявиха против предложенията минималната заплата да бъде половината от средната брутна за страната. По няколкото предложения за ново преизчисление на пенсиите също няма съгласие в Тристранния съвет, съобщи БНР.
Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров обяви, че всички проекти, внесени от различни депутати и парламентарни групи, противоречат на Закон на публичните финанси, тъй като в бюджета няма предвидени съответните средства.
В проекта, с който служебното правителство предлага тазгодишният бюджетна рамка да действа и след Нова година, е предвидено само осъвременяване на всички пенсии с 12 процента от юли.
Предложението на БСП минималната работна заплата да е половината от средната брутна за страната за предходните 12 месеца разглежда Националния съвет за тристранно сътрудничество. Министерствата на труда и социалната политика и на финансите са против, бизнесът също отхвърля предложената промяна, която среща подкрепа от синдикатите.
След като стана ясно, че правителството няма намерение да внася нов бюджет за следващата година и минималната заплата остава замразена на сегашното ниво от 710 лв., от БСП предлагат промяна в Кодекса на труда в механизма за определяна на минималното възнаграждение. А именно тя да е половината от средната работна заплата за страната – това е един от вариантите и в приетата евродиректива.
Депутатът от левицата и председател на социалната комисия Георги Гьоков е категорично против замразяване на минималното възнаграждение сега и прогнозира, че ако то не се вдигне със 140 лв. после ще трябва да се вдигне с 300 лв.: „При 710 лева минимална работна заплата, реално от работника или служителя се получават 549 лева след удръжка върху доходите, а линията на бедност за следващата година ще е 504 лева, тоест хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лева над новата линия на бедност. Кой ще обясни, че работят, но са работещи бедни, защото минималната работна заплата не им осигурява достоен живот?“
От своя страна бизнесът защити мнението, че минималната заплата трябва да се определи по механизъм, договорен със синдикатите, а не предлаган от депутатите. И напомни, че в седем икономически дейности в страната са заети над 500 000 работещи, средното възнаграждение в момента е под 1500 лв., а заплащането по области също се оказва проблем.
„В 22 от общо 27 области в страната, средната работна заплата е под 1500 лева. В осем области в страната средната работна заплата е под 1300, а в пет – под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лева ще доведе до това, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71 процента“, заяви Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал.
Синдикатите приветстваха законопроекта на БСП. Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ отбеляза, че от години аргументите на бизнеса да се противи на договаряне на механизъм за минимална заплата са едни и същи: „След като бъде направена тази първа стъпка, ние можем да направим останалото – да уговорим минимални работни заплати по икономически дейности – нещо, което безуспешно се опитваме да направим 4-5 г., ако не и повече“.
