След като похарчи милиарди евро, за да подпомогне компаниите и домакинствата на фона на енергийната криза, от догодина Франция трябва да започне да заздравява финансите си. Това препоръча Международният валутен фонд (МВФ) в годишния си доклад, публикуван днес и цитиран от Франс прес.
Заради замразяване на цените на електроенергията и газа, енергийни помощи, намаляване на цената на горивата, подкрепа за компаниите Франция е увеличила разходите си от една година насам с над 2 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП), според изчисленията на МВФ. Тези допълнителни разходи са оказали тежест върху държавните финанси, които и без това бяха влошени от пандемията от КОВИД-19, по време на която правителството финансира частичната безработица.
След тези две кризи и с оглед на факта, че вече не се отпускат помощи във връзка с пандемията „е оправдано да започне бюджетна консолидация през 2023 година“, пише МВФ в заключенията на мисията за икономическа оценка на Франция. Не това обаче е пътят, по който е поел Париж, според вашингтонската институция, която отбелязва, че „в закона за финансите през 2023 година не е заложено намаляване на дефицита, а корекция на бюджета е предвидена за 2024 година“.
Правителството залага на държавен дефицит от 5 на сто идната година след 4,9 на сто тази година и предвижда да се върне към границата от 3 на сто едва през 2027 г., докато големите съседи на Франция залагат на по-бързо връщане към това равнище.
В публикувания днес документ МВФ залага на растеж от 0,7 на сто през идната година във Франция, опасявайки се от „незначително увеличение на дефицита“ с оглед на продължаващите мерки в областта на енергетиката и стремежа към отмяна на производствените данъци за компаниите. В по-дългосрочен план френският дефицит би трябвало да остане над нивото, на което дългът се стабилизира, предвижда още МВФ, опасявайки се от увеличаване на и без това вече значителната разлика със съпоставимите европейски страни.
Фондът призова за „устойчиво коригиране“, за да може дефицитът да се понижи до 0,4 на сто от БВП към 2030 година, като се заложи намаляване на увеличението на текущите разходи, най-вече тези, свързани с пандемията и енергийната криза. МВФ постави акцента и върху структурни реформи – повишаване на пенсионната възраст, завършване на реформата за обезщетения при безработица, рационализация на някои разходи (изкопаеми горива или жилища), както и на разходите на държавните служби.
