Частната собственост е неприкосновена. Това е записано в конституцията на Република България. Неприкосновена е, но не за всички. Над 80 собственици от години се борят срещу бездушието на държавата, за да си върнат близо 300 декара земеделска земя в района на Враждебна, Столична община. Въпреки че реституционните им претенции са напълно основателни, признати от няколко съдебни инстанции и от поземлената комисия в район „Кремиковци“, хората така и не могат да получат земята на бащите си.
Става дума за т.нар. Опитно поле на Лесотехническия университет. Законните наследници водят битка за земята си от далечната 1990 г. Държавата обаче упорито бездейства, може би и заради факта, че обширната територия се намира в изключително апетитен за инвеститорите район. В близост има множество автомобилни представителства, фирми, офиси, сервизи и бензиностанции, а транспортните връзки със София и магистрала „Хемус“ са отлични. Центърът на столицата е само на 15-ина минути с кола.
Сагата започва през далечната вече 1960 г. когато над 300 декара земя са отчуждени от местното ТКЗС и са дадени за учебно опитно поле на Лесотехническия университет. Като съкооператори в тоталитарното недоносче ТКЗС след промените през 1990 г. собствениците имат законови претенции да поискат земята си. Следва съдебно решение е в тяхна полза, но…тук започва ходенето по мъките. След поредица от обжалвания, мъчителни съдебни битки и прехвърляне на отговорността от институция на институция, хората остават с празни ръце. Наследниците сформират инициативен комитет, който да работи за връщането на земите им. Пишат регулярно писма до омбудсманите Гиньо Ганев, Мая Манолова и Диана Ковачева. Жалбите им стигат до министри, депутати, общински служби, областни управители, съдилища. Положителните отговори, че исканията им са основателни и напълно законни, започват да валят като майски дъжд. Повече от 32 години след промените обаче, собствениците не са си върнали земите.
Това е административно издевателство, предвид факта, че за много по-кратко време държавни и общински земи бяха приватизирани по съмнителен начин. Едва ли има някой, който да не знае как неугледни, пустеещи парцели с бодливи храсталаци във вътрешността на страната например бяха заменени от „правилните хора“ срещу райски кътчета в най-красивите български курорти. От схемата с т.нар. „заменки“ дълги години лапаха кметове, чиновници, депутати и бизнесмени с противоречива репутация. За законните наследници в България обаче е малко по-трудно, а в конкретния случай – направо невъзможно да защитят правото си над частната си собственост.
През 1998 г. дори се стига до компромисно решение – близо 64 декара да останат като учебно опитно поле за Лесотехническия университет, а 288 декара да бъдат възстановени на собствениците. Разбира се, отново не се случва нищо. Местните хора подават множество сигнали до отговорните институции, че по-голямата част от въпросното опитно поле пустее. Съобщават и за заявени намерения големи площи от земята да бъдат преотдадени под наем. Сред гражданите на Враждебна тръгват притеснения, че големи фирми имат апетити да строят в района. Предвид съдбата на съседните терени, това изглежда логично. Собствениците се срещат безрезултатно с няколко ректори на Лесотехническия университет през годините. Оттам обикновено ги препращат към Министерството на образованието и науката, което е всъщност стопанисва земята.
Междувременно през 2008 г. опитното поле за постоянно е предоставено на Лесотехническия университет. Въпреки по-ранните решения, че за него има основателни намерения от наследниците. Някак си атрактивният парцел се сдобива и със статут на публична държавна собственост, което автоматически го защитава от приватизация. От ВУЗ-а дори искат удостоверение, че няма реституционни претенции. Такива обаче има – те са признати от общинската служба в район Кремиковци, и то категорично и безусловно.
В сигнал до „Галерия“ законните наследници питат защо не е изпълнен компромисния вариант, при който и Лесотехническият университет запазва част от земята за нуждите си, а пък те да влязат поне в част от владенията си. Още повече, че по-голямата част от земята пустее. И се питат – как така законът вече над 30 години неглижира правото им да върнат земите си? И дали в същото време няма да се намери „вратичка“ в законите, през която багери, камиони и строителни работници да навлязат в парцелите им.
„Галерия“ потърси ръководството на Лесотехническия университет за коментар по казуса, но до редакционното приключване на броя отговор нямаше.
