Снимки: Фейсбук
Георги Господинов бе наречен „Българският Оруел” в рецензия на романа „Времеубежище“, публикувана в британския вестник „Таймс“. Романът на българския писател предстои да излезе на Острова на 12 май в превод на Анджела Родел.
„Времеубежище“ разказва за клиники за минало, в които възрастни хора с деменция намират убежище от все по-убягващото им настояще. Първоначално се появяват само стаи, херметизирали настоящето на минали години, по-късно клиниките се разпространяват из цяла Европа и първоначално лекуват изчезващата памет на възрастните пациенти. Към тях обаче развиват интереси здрави хора, които нямат проблем с паметта, но имат проблем с неизвестността на бъдещето. Въвлечен в пандемията на миналото, ЕС провежда референдум, който да определи в кое десетилетие от миналия век гражданите искат да върнат страната си.
Сюжетът на романа е достатъчно красноречив, отбелязва Саймън Ингс, автор на рецензията в „Таймс“: „Но Господинов е от онези писатели, които смятат, че романите могат, и може би трябва, да съдържат повече от сюжетна история. Например бележки. Политически наблюдения. Философски пасажи. Записки от дневник. Цитати. […] Могат ли наистина романите да поберат толкова много? Опасността при подобен проект е, че се изплъзва от коловоза на художественото и се превръща в предълга рецензия на книги, бутикова витрина, представяща културния капитал на Господинов. Истинска находка за ловците на цитати.“
„Времеубежище“ е „изкривяващ жанра роман на идеите“, обобщава критикът, книга, посветена на паметта, забравата, спомените и тяхната подмяна с ерзац-памет не само в отделните индивиди, отдадени на миналото, но и в цели нации.
И докато целият свят понася последиците на лудостта на един лидер, антиутопичната литература и в частност „Времеубежище“ е спасена от „враждебно четене“ заради руската инвазия в Украйна. Европа, представена в романа – достигнала края на времето си и люшкаща се назад в миналото – е същата, срещу която Путин си представя, че воюва, отбелязва Ингс.
„В тази крещяща нова светлина, Господиновата чудновата и криволичеща медитация на средната възраст, разпадащата се памет, историческата възстановка придобиват по-целенасочено и политическо значение – отбелязва още той. – Като изведе отвратителната и бездарна теза за „укронацистите”, Путин демонстрира вярата си, че може да изкривява европейската история по своя воля. Както се оказва обаче, Европа не е съвсем в плен на миналото си, както Путин се е надявал или Господинов се е страхувал. Тъкмо това придава на „Времеубежище“ – една лична и интимна книга, предупредителното качество, което има и Оруеловата „1984“. Неговата визия за утре е кошмарът, от който Европа знае, че трябва да се събуди. Една реална катастрофа в комбинация със собствените качества на книгата може би са създали класика.“
Това е поредно признание за Георги Господинов и романа му само в рамките на последните седмици. Писателят ни бе поканен журито, което в края на април избра лауреатите на Европейската награда за литература. Тя беше спечелена от младия грузински писател Ива Пезуашвили с романа „Бункер“.
Авторът беше и част от програмата на парижкия Фестивал на книгата заедно с Теодора Димова. Двамата участваха в дискусия и четене в Дома на поезията в Париж на 23 април. Веднага след това в Австрия „Времеубежище“ бе обявен за книга на месеца в избора на Австрийските радио и телевизия ORF/Ö1 и Асоциацията на книгоразпространителите в страната. А в Италия романът е сред номинираните за една от най-престижните награди в страната – „Грегор фон Рецори“.
Източник: ploshtadslaveikov.com
