Снимки: интернет
Комбинацията между неопитност и каскада от кризи, пред които е изправена България може да доведе до неприятни сценарии. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев от „Тренд“. „Войната се обсъжда във всеки дом в България, тя е тема номер едно и за политици, и за медии. Но темата за цените и това, което предстои да се случи е не по-малко, да не кажем дори повече важна за живота на българина“, казва анализаторът.
Социалният и икономическият аспект на последиците от войната ще бъде доминиращият проблем през следващите месеци и дори години, прогнозира Ганев.
„Основният субект във властта „Продължаваме промяната“ е партия на няколко месеца. 95% от парламентарната им група и представителите им в изпълнителната власт се сблъскват за първи път с държавното управление. Нямат опит“, отбеляза политологът. Не е по-различна ситуацията и при техните коалиционни партньори. „В тази среда на неопитност ние се сблъскваме с каскада от кризи – здравна, геополитическа, сложна ситуация свързана с РС Македония, икономическа и социална криза, която започна в края на 2021 г., но тепърва ще виждаме нейните пикови нива. Смесицата между тази неопитност с тези кризи може да доведе до неприятни сценарии“, подчерта Димитър Ганев.
„Имаме всички индикации да смятаме, че освен постковид инфлацията, заради печатането на пари, се добавя още един инфлационен елемент. Става дума за енергоносители и санкциите между Русия и западните държави“, заяви политологът. Всичко това в съвкупност ще доведе до още по-висока инфлация, най-малкото заради скока на горивата и дефицита на някои основни суровини, които Западът внася от Русия.
„Това е тема, която управляващите не коментират, защото знаят, че няма какво да кажат по нея. Инструментите им са ограничени. Войната ще свърши, но последиците от нея ще бъдат консумирани години наред. Имам предвид най-вече икономическите последици. Социалният и икономическият аспект на последиците от войната ще бъде доминиращият проблем през следващите години“, подчерта Ганев.
Половината от българите смятат, че цените на основните стоки са вдигнати с над 20%. „Статистиката е едно, но усещането на българина е за огромно поскъпване. По всички медии се говори за войната, но има една тема, която вълнува гигантското мнозинство, а тя по-малко присъства и това смятам, че е скритият голям проблем за българското правителство“, предупреди политологът. В средносрочен план България е изправена пред много сериозно предизвикателство на икономическа и социална криза, в която вече се намираме. „Това неминуемо ще доведе до ерозия в подкрепата за управляващите. Когато дойде тази ерозия, когато дойде сериозното недоволство, тогава ще видите как всеки един от партньорите в коалицията – ИТН, ДБ и БСП – ще започне да се дистанцира от това управление, защото няма да иска да консумира негативите. Тогава може да се стигне до някаква форма на ерозия в парламентарната подкрепа за това мнозинство. В момента то разполага със 134 депутата. Ако една от формациите реши да оттегли подкрепата си, това означава, че се пада под 121 депутати“, заяви Ганев.
Според него този сценарий е напълно възможен. „Някоя от партиите може да реши да набере популярност на базата на дистанцията си от непопулярните действия на правителството. Тогава влизаме в конституционна процедура. Президентът връчва отново мандат на „Продължаваме промяната“. Дали с тях или с мандата на втория или третия, кабинет най-вероятно ще се състави. Причината – никой няма интерес от провеждането на предсрочни избори. Интерес може да има само Стефан Янев или „Възраждане“. Обществото също не иска предсрочен вот“, каза той.
Ганев заяви, че това Народно събрание има потенциал да роди още една конфигурация.
„Тя ще изглежда така – национален консенсус, национално спасение, експерти отпред, да разрешим социалната и икономическа криза. Щетите от тази криза в електорален план ще са толкова тежки, че нито една партия няма да иска да поеме отговорността. Затова ще се роди конфигурация, в която да не носят пряка отговорност със собствени кадри париите, които ще подкрепят такъв кабинет“, заяви политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.
