Искат ли руснаците война?

„С нас ви дели обща граница, която е над две хиляди километра. По нейната дължина сега стоят войските ви – почти 200 хиляди войници, хиляди бойни машини. Вашето управление одобри тяхната крачка напред, на територията на друга страна. И тази крачка може да се окаже начало на голяма война на европейския континент. За онова, което може да се случи днес или утре говори целият свят. Причината може да възникне всеки момент. Всяка провокация, всяко избухване. Избухване, което може да изгори всичко. Казват ви, че този огън ще донесе освобождение за народа на Украйна. Но украинският народ е свободен. Той помни своето минало и сам гради бъдещето си. Гради, а не разрушава, както ви обясняват всеки ден по телевизора. Украйна във вашите новини и Украйна в реалния живот са две съвършено различни страни. И основната разлика е там, че това е нашето настояще.

Казват ви, че сме нацисти. Но нима може да подкрепя нацизма един народ, който е дал над 8 милиона живота за победата над нацизма. Нима е възможно да съм нацист аз? Кажете това на дядо ми, който преживя цялата война в пехотата на съветската армия и умря като полковник в независима Украйна. Казват ви, че мразим руската култура. Как може да се мрази културата, която и да е култура? Съседите винаги се обогатяват взаимно чрез културата, но това не ги прави едно цяло. Не ни разтваря във вас. Ние сме различни, но това не е повод да бъдем врагове. Искаме сами да определяме и градим собствената си история. Мирно. Спокойно. Честно.

Казват ви, че ще заповядам да се атакува Донбас. Да се стреля. Да се бомбардира без въпроси. Макар че въпроси има и те са много прости. Да се стреля по кого? Какво да се бомбардира? Донецк? Където съм бил десетки пъти, виждал съм лицата, очите на хората. „Артьома“, където съм се разхождал с приятели? „Донбас Арена“, където се вълнувах заедно с местните за нашите момчета на Европейското. Парка „Шчербаков“, където се напихме, когато нашите загубиха? Луганск? Къщата, в която живее майката на най-добрия ми приятел? Мястото, където е погребан бащата на най-добрия ми приятел. Забележете, сега говоря на руски, но никой в ​​Русия не разбира за какво. Тези имена, тези улици, тези фамилии, тези събития – всичко това ви е чуждо и непознато. Това е нашата земя, това е нашата история. За какво ще воювате? И с кого? Мнозина от вас са били в Украйна. Мнозина от вас имат роднини в Украйна. Някои са учили в украински университети, другарували са с украинци. Вие познавате нашия характер, познавате нашите хора, знаете нашите принципи. Знаете какво ценим.

Затова се вслушайте в себе си. В гласа на разума, на здравия смисъл. Чуйте ни. Народът на Украйна иска мир. Правителството на Украйна иска мир. Иска и прави това. Прави всичко, което може. Ние не сме сами. Това е истината. Много държави подкрепят Украйна. Защо? Защото не става дума за мир на всяка цена. Става дума за мир и за принципи, за справедливост, за международно право, за правото на самоопределяне, за правото сами да избираме собственото си бъдеще, за правото на всяко общество на сигурност и правото на всеки човек на живот без заплахи. Всичко това е важно за нас. Всичко това е важно за света. Знам със сигурност, че то е важно и за вас. Ние знаем със сигурност, че не ни е нужна война – нито студена, нито гореща, нито хибридна. Но ако ни нападнат войски, ако се опитат да ни отнемат страната, нашата свобода, живота ни, живота на нашите деца, ще се защитаваме. Няма да нападаме, ще се защитаваме. Докато вие напредвате, ще виждате нашите лица, а не гърбовете ни. Войната е голяма беда и тази беда има своята висока цена във всякакъв смисъл. Хората губят пари, репутация, жизнен стандарт, губят свободата си. Ала най-важното е, че хората губят своите близки, губят себе си. На война никога и нищо не е достатъчно. Онова, което е повече от достатъчно, са болката, мръсотията, кръвта и смъртта. Хиляди, десетки хиляди смърти. Казват ви, че Украйна може да представлява заплаха за Русия. Това не се е случвало нито в миналото, нито сега, няма да се случи и в бъдеще.

Вие искате гаранции за сигурност от НАТО. И ние искаме гаранции за нашата сигурност. За сигурността на Украйна. От вас, от Русия и останалите гаранти на Будапещенския меморандум. Днес ние сме извън всякакви отбранителни съюзи. Сигурността на Украйна е свързана със сигурността на нашите съседи. Затова сега трябва да говорим за сигурността на цяла Европа. Но нашата главна цел е мирът в Украйна и сигурността на нашите граждани, на украинците. Готови сме да говорим за това с всички, включително с вас. В различни формати, във всякакви платформи. Войната ще лиши всички ни от гаранции. Никой повече няма да има гаранции за сигурност. Кой ще пострада най-много от това? Хората. Кой не желае това ни най-малко? Хората. Кой може да го предотврати? Хората. Има ли такива хора сред вас? Убеден съм. Обществени дейци, журналисти, музиканти, актьори, спортисти, учени, лекари, блогъри, стендъп комедианти, тиктокъри и много други обикновени хора, обикновени скромни хора, мъже, жени, старци, деца, бащи и най-важното – майки.

Също както и хората в Украйна, както властта в Украйна. Колкото и да се опитват да ви убедят в обратното, знам, че този мой призив няма да бъде показан по руската телевизия, но гражданите на Русия трябва да го чуят. Те трябва да знаят истината. А истината е, че трябва да спрете, преди да е станало твърде късно. И ако управата на Русия не иска да седне на масата с нас в името на мира, може би ще седне на масата с вас. Искат ли руснаците война? Много бих искал да отговоря на този въпрос, но отговорът зависи само от вас, от граждани на Руската федерация“, не скри емоциите държавният глава.

Източник: kultura.bg