Снимка: ScienceNews
Големите фламинго очевидно не са фенове на избледнелите от слънцето пера на шията си. Учените са знаели, че тези птици коригират цвета си, като намазват вратовете си със серум, който се произвежда от жлези близо до опашката си. Но по-големите фламинго (Phoenicopterus roseus) не просто подобряват цвета, те се борят с избелващия ефект на слънцето върху него, съобщават изследователи в October Ecology and Evolution.
Перата с по-дебело покритие от този серум поддържат цвета по-добре от тези с по-небрежно коригирания, показва анализът. Те помагат на фламингото да лети, като поддържат телата им сухи и привличат приятели.
Перата получават червения си цвят от каротеноидите, молекули, отговорни за много естествени пигменти, открити в стабилната диета на птиците от саламурени скариди и водорасли.
Когато фламингото се „облича“, то се грижат за перата си, но само донякъде, както ние се грижим за косата си, просто сресвайки я с гребен. И като някои от нас, когато се гримират, птиците добавят цвят.
За да нанесе своята боя за пера „направи си сам“, фламингото търка бузите си върху жлеза над опашката, наречена уропигиална жлеза, която генерира серум, носещ цвета. След това птиците отъркват покритите със серум бузи върху перата си и люлеят вратовете си, за да се уверят, че боята залепва.
Всички тези усилия, съчетани с някои грациозни танцови движения, са насочени към привличане на потенциални партньори. Но слънчевата ултравиолетова радиация може да разгради каротеноидите. Това кара Мария Сесилия Чиале, биолог от Universidad Nacional de La Plata в Аржентина, да се запита дали фламингото губи цвета си без постоянно повторно прилагане на серума.
Ако е така, това може да помогне да се обясни инстинктът им постоянно да „докосват“ оперението си. Чиале и нейните сътрудници събраха десетки пера от шията от фламинго във Франция, загинали при рязко застудяване.
Екипът сканира перата и използва Adobe Photoshop, за да анализира цвета им, след което постави половината от тях на покрив, изложени на слънчева светлина. Другата половина беше държана в тъмнина. Четиридесет дни по-късно нови сканирания за анализиране на интензитета на цвета на перата показаха, че откритите пера са избледнели от слънцето и са по-бледи от тези, държани на тъмно.
Преди експеримента Чиале извлича каротеноиди както от повърхността, така и от вътрешността на всяко перо. След експозицията тя установява, че перата с по-голяма концентрация на каротеноиди са запазили повече цвят. Това предполага, че птиците са нанесли повече серум върху тези пера, което им позволява да издържат на избледняване по-добре от тези с по-тънко покритие.
Фламингото работи активно, за да поддържа начервените си вратове през целия си дълъг сезон на позиране, докато се подготвя за чифтосване, иначе щяха да имат бледи пера.
„Поведението за прихващане… има голямо социално значение за фламингото, защото те живеят в големи стада и имат синхронизирано поведение“, казва Енрике Делфино, еколог от Universidade Federal do Rio Grande do Sul в Бразилия.
Без крещящи цветове, които да рекламират здравето му, фламингото вероятно се бори да намери партньор. Цялото това старание за предотвратяване избледняването на перата обаче не продължава вечно. След като хванат половинката си и успешно излюпят пиле, фламингото престава с грижите за поддържане на „грима“, поне до сезона на чифтосване следващата година. Концентрацията на каротеноиди в серума спада драстично и фламингото се разкрасява далеч по-рядко.
Не е нужно да се гримират, докато отглеждат децата. Те се нуждаят от тази енергия, за да се грижат за своите пиленца.
Източник: ScienceNews
