Експозицията „Архитектура на звука“ на Мартиан Табаков, курирана от Ирина Баткова в Галерия +359 ще продължи до 13-и ноември 2021 г.
По време на изложбата посетителите могат да импровизират с музикалните скулптури, превръщайки Водната кула в огромен музикален инструмент.
Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие, пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които, при взаимодействие с публиката, произвеждат звуци разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Това е едно артистично усилие в посока, която надхвърля обобщеното определение за скулптурата като решаваща пластични проблеми и предлага осмислянето ѝ в архитектурен аспект, предпоставящ различен контекст за разбирането ѝ.
Философското мислене за възприятията е фокусирано преди всичко върху визуалния опит, който формира познанията за околния свят. Пространството има основно значение във визуалното възприятие – чрез него се определя от една страна вътрешната структура на видимите обекти и от друга тяхната външна различимост. При възприемането на звука времето играе ролята на пространството във визуалния опит. Характеристиките на звука се развиват във времето, а сред скулптурните обекти от „Архитектура на звука“ наблюдателят попада в един пространствено-времеви модел, в който е заложено интегрално сензорно възприятие. Тук звукът не е просто детайл от скулптурните инсталации, не е планиран като допълнителна референция или като подсилващ артистичното съдържание ефект, той е основополагащ градивен елемент от първоначалните скици до прецизното създаване на обеми, които освен естетически имат и аудио характеристики. Това необичайно предизвикателство за сетивата демонстрира нагледно начина, по който изкуството създава един онтологичен език изграден не на базата на ежедневната номенклатура от обекти, които трябва да видим и осмислим, а върху процеса на самото осмисляне.
Като част от тази концепция е включено и мястото, където се реализира проекта – Водната кула в кв. Лозенец. Тя присъства не само като пространство, в което е подредена изложбата, но и като експонат от самата изложба. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения / тръби, резервоар /, специфичните акустични особености на сградата са дадености, които Мартиан Табаков използва, за да я превърне в огромен музикален инструмент. Зрителят попада в среда на обекти, изпълнена с разнообразни причинно следствени зависимости, които може да активира и изследва чрез зрението и слуха си. Така той анализира не само отделните скулптури в тяхната пълнота – хармонията на линиите, обемите, цветовете, материалите и скритите за човешкото око пространства, описани чрез циркулацията на звуците, но и вътрешните връзки помежду им. Пърформансите по време на проекта, в които, освен публиката, участват и професионални музиканти, изследват тези връзки като възможност за създаване на уникална хармония – основа за музикални произведения, обединяващи съставните части на изложбата. Така „Архитектура на звука“ структурира своя азбука, която въвлича в ситуация на наблюдение и осмисляне чрез включване на творческия потенциал на наблюдателя, ситуация, която отключва един различен от рутинния, психически дискурс на възприятие към скулптурата и нейната възможност да описва себе си чрез звуци.
Източник: Plus 359 Gallery
