Снимка: архив, Reuters
Големият взрив обикновено се смята за началото на всичко. Преди около 13,8 млрд. години наблюдаваната вселена се разраства и се разширява взривообразно. Но какво е било преди Големия взрив? Краткият отговор е – не знаем, а по-дългият е също толкова неопределен – може да са били много неща.
И малко за приетото от учените Начало на Всичко. Според Шон Карол, физик-теоретик от Калифорнийския технологичен институт и автор на „Голямата картина: за произхода на живота, смисъла и самата Вселена“, Големият взрив е момент във времето, а не точка в пространството. Всичко в наблюдаваната вселена днес – сфера с диаметър около 93 милиарда светлинни години, съдържаща поне 2 трилиона галактики, е било натъпкано в пространство, по-малко от сантиметър.
По-ранна вселена е съществувала преди Големия взрив и може да се наблюдава и днес, казва в речта си по време на връчването на Нобеловата му награда по физика сър Роджър Пенроуз. 89-годишният сър Роджър, спечелил честта за своята основна работа, доказваща съществуването на черни дупки, казва, че е открил шест „топли“ точки в космоса (наречени „точки на Хокинг“), които са около осем пъти с диаметъра на Луната.
Кръстени са на проф. Стивън Хокинг, който теоретизира, че черните дупки „изпускат“ радиация и в крайна сметка се изпаряват напълно. Сроковете за пълното изпаряване на черна дупка са огромни, вероятно по-дълги от възрастта на нашата настояща вселена, което ги прави невъзможни за откриване.
Сър Роджър обаче вярва, че сега се наблюдават „мъртви“ черни дупки от по-ранните вселени, или „еони“. Ако е вярно, това би доказало, че теориите на Хокинг са верни. Сър Роджър споделя световната награда по физика с проф. Хокинг през 1988 г. за работата им по черните дупки. Той казва: „Твърдя, че има наблюдение на Радиация на Хокинг. Големият взрив не беше началото. Имало е нещо преди него и това е нещото, което ще имаме в бъдещето си. Имаме вселена, която се разширява и разширява, цялата маса се разпада и в тази моя луда теория това отдалечено бъдеще се превръща в Големия взрив на друг еон. Така че нашият Голям взрив започна с нещо, което е било далечното бъдеще на предишен еон и би трябвало да има подобни изпаряващи се черни дупки. Тогава те биха произвели тези точки на небето, които аз наричам точки на Хокинг.“ Пенроуз също е работил върху на пръв поглед различни области на познанието, като черните дупки, космологията, квантовата механика и човешкото съзнание.
За пръв път съществуването на черните дупки е изказано от английския провинциален теоретик Джон Мичъл през 1783 г., който предположил, че ако обектът стане толкова плътен, неговото масивно гравитационно привличане ще спре дори изтичането на светлина. Но дори Алберт Айнщайн ги смята за любопитна математическа игра, а не за физическа реалност.
Но загадката си остава. Може да е имало и много вселени извън наблюдаваната, които хората от Земята не могат да видят, защото е физически невъзможно за светлината да измине такова разстояние за 13,8 милиарда години. Така че, възможно е Вселената при Големия взрив да е била малка или пък безкрайно голяма, защото няма начин да погледнем назад във времето към нещата, които дори не можем да видим днес. Всичко, което наистина знаем, е, че е било много, много плътно и много бързо е станало по-малко плътно“.
Без значение къде се намирате във Вселената, ако проследите назад 14 милиарда години, стигате до тази точка, при която е било изключително горещо, плътно и шеметно разширяващо се.
Много учени смятат, че Вселената е преминала през процес на експоненциално разширяване, наречен инфлация, по време на първата секунда след Големия взрив. Това би изгладило тъканта на пространство-времето и би могло да обясни защо материята е толкова равномерно разпределена във Вселената днес.
Възможно е преди Големия взрив Вселената да е била безкраен участък от супер топъл, плътен материал, който е бил в стабилно състояние, докато по някаква причина не се е стигнало до Големия взрив.
„Тази супер-плътна вселена може да е била управлявана от квантовата механика, физиката на изключително малкия мащаб“, казва Карол. Това означава, че Големия взрив представлява момента, в който класическата физика е поела главната роля за еволюцията на Вселената. За Стивън Хокинг именно този момент е от значение: преди Големия взрив събитията са неизмерими и следователно неопределени. Хокинг нарича това предположение без граници: „Времето и пространството са ограничени, но нямат граници, нито начални или крайни точки, по същия начин, по който планетата Земя е ограничена, но няма край“.
„Тъй като събитията преди Големия взрив няма как да са наблюдавани, може да ги отстраните от теорията и да кажете, че времето е започнало с Големия взрив“, казва той в интервю за шоуто „StarTalk“ през 2018 година.
Или може би преди Голямия взрив е имало нещо друго, за което си струва да се замислим. Една идея е, че Големият взрив не е началото на времето, а по-скоро е момент на симетрия. Според тази идея, преди Големия взрив е имало друга вселена, идентична с тази, но с нарастваща ентропия към миналото, а не към бъдещето.
Увеличаването на ентропията или увеличаването на хаоса в една система, е по същество стрелата на времето, така че в тази огледална вселена времето ще тече в обратна посока от времето в съвременната вселена и нашата вселена ще бъде в миналото. Привържениците на тази теория също предполагат, че и други свойства на нашата Вселената ще бъдат и в тази огледална вселена. Например физикът Дейвид Слоун пише в блога на университета в Оксфорд, че „асиметриите в молекули и йони биха били с противоположни ориентации към това, което са в нашата вселена“.
Една свързана теория твърди, че Големия взрив не е бил началото на всичко, а по-скоро момент във времето, когато Вселената преминава от период на свиване към период на разширяване. Това понятие „Голям скок“ предполага, че би могло да има безкрайни Големи Взривове, когато Вселената се разширява, след това свива и отново се разширява.
Източник: Physics and Astronomy Zone
