Експозицията може да бъде видяна до 29 октомври 2021 г. в изложбения център на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6, София.
Минко Попдимитров MINCASSO е роден през 1950 г. Той е завършил „Керамика” в Художествената академия при професорите Венко Колев и Георги Коларов. Тази професионална предопределеност обаче не му е попречила да експериментира смело с разнообразни и необичайни материи, с невероятното им съчетание и непрестанното усъвършенстване на необичайния му поглед към света. Освен живопис в изложбата са показани и компютърно възпроизведени бъдещи пластики.
За Минко Попдимитров доц. Борис Данаилов споделя:
„Настоящата изложба не прави изключение, но в нея следва да добавим и още демонстрирани качества: необичайно широкото използване на различни техники – от компютъра и лазерния лъч /нещо, като че ли в момента не особено рядко/, до глината и порцелана, от живописната акрилна техника до употребата /този път абсолютно необичайно/ на винила. Като че ли не остана материал, в който авторът да не е приложил талантливо умения и прозрения, които превръщат суровия материал в това, което наричаме изкуство.
Без преувеличение може да се твърди, че творческият път на Минко Попдимитров е необичаен. Той не се движи в руслото на един тесен пробив в отделно направление на пластическо изграждане и заковаване на специфичен пластически възглед, който да бъде следван неизменно и който се явява непрекъснато като „запазена марка“ на художника. По-скоро обратното – неговите творчески усилия наподобяват движението на един широк фронт, в чиито обхват непрестанно навлизат и биват подложени на трансформации различни материали, различни техники, разнопосочни усилия за изказ чрез необичайни комбинации и необичайни заемки. Много трудно в една такава ситуация може да се определи какъв е обектът който той създава – скулптура или живопис, или и двете. Същевременно в тези неуловими и трудно определими като видови характеристики обекти, надделява естетиката на съзиданието – грабваща окото привлекателност, скъпоценност на изработката, прецизна дозираност на оптическото въздействие.
Не мога да не добавя и още плюсове на неговата експозиция – цялостно, равновесно от гледна точка на въздействието излъчване. Тук прозира универсалността на неговия талант. Ще се върна назад, за да припомня преди много години една негова поразителна смелост – да направи пластики, които потопени във аквариуми с техните живи обитатели, бяха изложени в залите с клетките на големите хищници в току що откритата на ново място зоологическа градина в София. И досега това е най-необичайното експониране на изкуство, на което съм присъствал. Днес тази смелост не е намаляла – тя е насочена към разнообразните и необичайни материи, към невероятното хрумване на тяхното съчетание и непрестанното усъвършенстване на необичайната поглед към света. В изложбата е налице и своеобразно визионерство – компютърно възпроизвеждане на бъдещи пластики – най-доброто доказателство, че неговата прекрасна авантюра в света на изкуството, неговият път в него продължава….“
