Кирил Петков е бил министър в нарушение на Конституцията

Четири месеца Кирил Петков е бил служебен министър на икономиката в нарушение на конституцията. В това вече няма никакъв спор. Един час преди края на работното време на Конституционния съд водачът на „Продължаваме промяната“ представи сертификат от канадските власти. До днес беше последният срок за внасяне на документа.

В документа се посочва, че от 20 август той не е канадски гражданин. “Това означава, че Указ 129 от 10 май 2021 г. на президента Румен Радев е противоконституционен в частта за назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката.

В конституцията ясно е казано, че за министър в служебно правителство, както и за министър в правителство, избрано от парламента, може да бъде назначено лице, което отговаря на условията за избор на народен представител. Пак в конституцията (чл.65) изрично е въведена отрицателна предпоставка – лицето да е само български гражданин, заяви бивш конституционен съдия.

Юристи коментират, че е имало натиск върху Конституционния съд за бавене на решението по дело №18 образувано на 16 август по искане на 55 народни представители от 46-ото НС от ГЕРБ. Искането е за установяване на противоконституционност на Указ №129 (от 10 май) на президента на Република България за назначаване на служебно правителство от 12 май 2021 г. Магистрати от КС са убеждавани, че преди изборите не бива да има решение, за да не се търсели политически дивиденти и решението да не се превръщало в част от предизборната кампания.

На 12 октомври Конституционният съд ще има заседание за приемане на документите по делото за Указ 129. В понеделник изтича срокът, в който поканените известни юристи проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова трябва да представят правни становища по казуса.

Правният сайт „Лекс“ поискали от екипа на Петков информация за внесените в КС документи и за направените искания. От там ни изпратиха удостоверението за отказ от канадско гражданство (виж тук)

Самото удостоверение няма дата на издаване, но в него се посочва, че „Посредством настоящото се удостоверява, че лицето, чието име е посочено по-горе (Кирил Петков) официално се е отказало от канадско гражданство и съгласно Закона за гражданството ще престане да бъде гражданин на 20 август 2021 г.“.

Сега от документа става видно, че Канада приема, че той не е неин гражданин от 20 август 2021 г. Сега предстои КС да реши от кога България ще приеме, че той няма двойно гражданство. Самият Петков заяви многократно пред медиите, че е подал заявлението си за отказ от канадско гражданство на 21 април 2021 г. А за министър беше назначен на 10 май 2021 г.

Това не е единственият документ, който КС изиска преди да се произнесе по казуса. Президентът трябва да представи декларацията, която Петков е подал преди назначаването си. Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков към момента на издаване на указа на президента. А министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да поиска информация от Канада за наличието или липсата на канадско гражданство на Петков към 10 май 2021 г.

На 12 октомври КС ще се произнесе по доказателствата, които е получил и се очаква да публикува документите.

Искането за изслушване

Заедно с документите за гражданството Кирил Петков е внесъл в съда и искане, в което настоява да бъде изслушан от Конституционния съд и да му се даде възможност да представи писмено становище по делото.

В него Петков първо излага виждането, изразено и от президента Румен Радев в становище по делото, че то трябва да бъде прекратено поради отпаднал предмет.

„В случай че приемете, че настоящото производство е допустимо и следва да бъде разгледано по същество, моля доверителят ми г-н Кирил Петков да бъде редовно конституиран като заинтересована страна, да бъде представляван от адвокат и изслушан в открито заседание пред Конституционния съд и да му бъде дадена възможност в едномесечен срок да представи писмено становище във връзка с предмета на делото, доколкото решението по делото ще породи правни последици в неговата правна сфера“, пише защитата на Петков.

И сочи, че правният му интерес да участва в делото пред КС произтича от това, че решението на Конституционния съд ще се отрази на неговата правна сфера и ще има непосредствени правни последици за правото му да бъде избран за министър с оспорения указ на президента. Като се посочва, че изходът от делото „ще има трайно отражение върху общественото мнение и оценка за действията и добро име на Кирил Петков“ и трябва да му бъде предоставена възможност да защити правата си.

В искането се дават серия от примери от практиката на КС, когато различни засегнати лица са били конституирани като страни и са изразявали становища – Жорж Ганчев, бившият депутат Иван Иванов, кандидатите за депутати Ирена Маринова и Венцеслав Димитров. Даден е пример и с делото за закона за царските имоти, по което като заинтересовани са конституирани Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини.

„Не считам, че са налице убедителни аргументи, които да обосноват предоставянето на по-добри възможности за защита и участие в конституционното производство на гражданите, когато се засяга тяхното право на собственост (били те и наследствени монарси), спрямо граждани, при които се засягат правото да избират и да бъдат избирани в органите на държавата, както и правото им на неприкосновеност на личността и добро обществено име. Всички тези права следва да са гарантирани по еднакъв начин в българския правов ред и на ниво право на ЕС, между тях не съществува йерархична обусловеност и степенуване, поради което няма основание да бъдат третирани различно от страна на Конституционния съд“, се изтъква в искането.

Кирил Петков моли да му бъде предоставена възможност да представи пред Конституционния съд „становище от международен експерт по въпросите на приложимостта на международното публично право и правото, съответно задължението на Република България да зачете или отхвърли наличието на канадско гражданство в условията на извършен едностранен отказ, прекъсващ „действителната връзка“ между него и Канада.

Източник: Lex.bg