колаж: science news
Съвременните ленивци може да са посветени във вегетарианството, но поне един от техните гигантски древни братовчеди от ледниковата ера е хапвал месо, когато е имал такава възможност. Той е можел да нарасне над 3 метра дължина и да тежи около 2000 килограма. Този невероятен предшественик на вида е бил и нещо като конкуренция на лешоядите, които и преди са били чистачи на районите, които обитавали, показват химичните анализи на изкопаемите косми, съобщава Science News.
Палеонтологът Джулия Техада от Университета в Монпелие във Франция и колегите му анализират химичния състав на две аминокиселини, градивни елементи на протеините, в рамките на изкопаемите косми на два гигантски вида земни ленивци: Дарвиновия земен ленивец (Mylodon darwinii) от Южна Америка и Почвения ленивец (Nothrotheriops shastensis) на Северна Америка.
Екипът ги сравнява с проби от живи ленивци, мравояди и други съвременни всеядни. Азотните изотопи могат да варират значително между различните източници на храна, както и между екосистемите. Тези стойности на изотопи в една аминокиселина, глутамин, се променят значително с храната, като се увеличават, колкото по-високо стои животното в хранителната верига.
Данните разкриват, че докато диетата на Почвения ленивец е била изключително на растителна основа, то ленивецът на Дарвин е бил всеяден.
Учените предполагат, че древните същества са били тревопасни животни. Това е отчасти защото всичките шест съвременни вида ленивци са твърди вегетарианци, зъбите и челюстите им не са пригодени за ловуване или силно дъвчене и разкъсване.
Но мързелът на Дарвиновия ленивец е можел да погълне месото от вече мъртво животно. И това може да помогне за решаването на дългогодишен пъзел: очевидното отсъствие на големи месоядни бозайници в Южна Америка по онова време. Земният ленивец на Дарвин, добавят изследователите, може би е запълнил свободна екологична ниша: чистачът, който не би казал „не“ на месо.
Източник: Science News.
