Мира Добрева след скандала в планината: Страх ме е от мутрите, които се оказаха хижари

Мира Добрева, снимка: facebook

AНТЕНИ

Журналистката Мира Добрева е родена в Златоград, но израства в село Старцово, Смолянско. Завършила е туризъм в Датския колеж, човешки ресурси в УНСС и телевизионна журналистика в СУ. Началото на кариерата й е в Нова телевизия като репортер, скоро след това става лице на новинарските емисии. Две години след началото в частната медия е поканена в БНТ от Александър Авджиев в съботния блок „Добро утро“. Била е водеща на „По света и у нас“ по БНТ, през изминалия тв сезон беше лице на „Питай БНТ“, а вече 11 години е автор и водещ на предаването „Отблизо“ на обществената телевизия. Преди седмица Мира преживя неприятен инцидент, като заедно с екипа си беше оставена по време на жестока буря без подслон на хижа „Рилските езера“.

Интервю на Ива Димитрова

• Мира, публикувахте гневен пост във Фейсбук срещу хижарите от „Рилски езера“, които ви оставиха да бедствате навън по време на буря, какво се случи всъщност?
• На 19 септември се качих с двама мои колеги и приятели на Рилските езера, за да снимаме предаване. Беше страхотен слънчев ден и направихме невероятен филм. Част от упреците към мен бяха, че не съм проверила прогнозата за времето, което не е вярно. Разбира се, че го направих. Все пак отивам по работа със скъпа техника и екип и професионалният ми нюх е винаги нащрек. Денят беше прекрасен, просто накрая се изви жестока буря с гръмотевици, градушка, силен дъжд и вятър. Тя ни завари точно когато отивахме към лифта. Добре че закъсняхме малко и това ни спаси, защото представете си, ако се возехме на него и се беше разразила точно тогава бурята. А тя беше чудовищна, каквото никога не може да се случи в града. Родена съм в планината, живяла съм до 17-ата си година в Смолян и Златоград и никога не съм виждала такава стихия.

Когото спряха лифта, момчетата оттам ни казаха бързо да се приберем в хижата и

да не стоим на открито, защото е опасно,

а там горе просто няма друг заслон. Човек няма друг избор, освен да влезе в „Рилските езера“. Аз бях с кученцето ми Найро, което също участва във филма. То е пинчер и тежи около шест килограма и половина. И като влязохме в хижата, ни казаха да напуснем веднага. Аз, разбира се, веднага излязох, защото съм човек, който изпълнява нарежданията. Не искам да се нарушават правилата, напротив. Собствениците на хижата абсолютно имат право да не допускат домашни любимци, след като разпоредбата на РЗИ е такава и след като те самите така са решили, това е частна собственост и те имат право да се разпореждат с нея. Проблемът е в отношението. За всеки планинар хижата е спасителният пристан. Ти търсиш подслон и чаша топъл чай горе в планината, за да не бедстваш. Както и животното ти. За всеки собственик на куче то е част от семейството и същността му. Дори

не мога да си представя да оставя кучето си навън в бурята,

както те ме посъветваха. Как ще го завържа за парапета, като може да го удари гръм. Да не говорим, че целият зъзнеше и беше мокър. Аз бях с качулка, две якета и дъждобран и поне косата не ми беше мокра. Когато казаха да го завържа навън, не се съгласих и излязох с него. Колегите ми проявиха солидарност и дойдоха при мен. Отвън имаше нещо като кладенец с навес, където бяха изгонени още едни хора с немска овчарка. Разбира се, хижарите изобщо не са длъжни да се интересуват, че сме били на петчасов преход с по 12 килограма на гърба с техника и сега зъзнем в дъжда, но все пак една човешка дума щеше да бъде достатъчна. И един стол, макар оставен в коридора. Разбирам, че не са длъжни, но професията на хижаря като че ли включва в себе си други качества – преди всичко човешко отношение към хора в беда. В социалните мрежи излъгаха, че са ни дали възможност да останем в някаква скиорна, което не е вярно. Ако знаех, че има такава опция, щяхме да се скрием там, защото на нас просто ни трябваше подслон. Те ни сложиха в коридора, който беше до тоалетната, а от нея миришеше ужасно. Това ни принуди да излизаме под навеса на хижата да си вземаме въздух, защото усещането беше още по-унизително и неприятно. Аз излязох под козирката, където брулеше зловещ вятър, а капките дъжд се забиваха като стрелички в лицето ми. Не се оплаквам. Само казвам, че човешкото отношение липсваше, а хижарят е този, които трябва да те подслони, приюти и да ти се усмихне. Не търся непременно внимание и

ненапразно си скрих лицето, не казах коя съм,

а можех да си представя журналистическата карта. Те минаваха покрай нас, подминаваха ни и аз така реално видях анцузите и ланците им.

• Колко време вие всъщност бяхте в бурята?
• Ориентировъчно за мен бурята продължи около 45 минути, но моите колеги смятат, че цял час сме били там.
• Те обаче публикуваха кадри от видео камери, в които се вижда, че вие сте вътре?
• Това е коридорът пред тоалетната. От видеото, което са пуснали, се вижда, че стоим там за кратко, после излизаме заради острата миризма от тоалетната. Не съм стъпвала в самата столова.
• А мислите ли, че ако ви бяха разпознали, щяха да ви пуснат вътре с кучето?
• Не съм се замисляла, но най-вероятно да. Защото популярността кара хората да се държат по по-различен начин. Но аз не исках да се представям, защото не съм специална. Това е хижа и никой не е специален горе в планината, когато търси подслон. Представете си как щях да се почувствам, ако ме бяха подслонили, защото съм Мира Добрева, а човекът с немската овчарка беше навън. Всъщност моята колежка – редакторката Десислава Христозова, обра цялата им агресия. Тя влезе вътре и помоли да ни дадат по чаша топъл чай, защото зъзнем, и те й повтаряли, че си има разпоредби. След това писа на мейла им и описа случая на лични съобщения в страницата на хижата във Фейсбук. Защото тя, също като мен, смята, че проблемите трябва да се изговарят, а не да се замитат под килима. Но отсреща получи груб отговор и това я провокира да напише пост във Фейсбук. Аз, след като търпях през цялото време демонстративното мутренско поведение, също се възмутих до степен, която ме провокира да пусна поста си в социалната мрежа. Ако ние бяхме получили отговор, в който се извиняват, нямаше и да публикуваме нищо във Фейсбук, а те бяха крайно агресивни, че никой не ни е виновен, че сме мокри и зъзнещи, а е трябвало да си проверим времето. След като пуснах поста, се оказа, че от тази хижа има стотици потърпевши. Дори ако на човек му прилошее и приседне на тяхна маса, без да си поръча нищо, той бива изгонен. Там трябва непременно да си вземеш нещо, а казват, че цените са по-високи, отколкото в най-скъпото заведение в София. Това не мога да гарантирам, защото не съм го видяла с очите си. Друг мой колега беше изненадан как мога да ходя там, като е

публична тайна, че това са мутри на Братя Галеви.

А аз наистина не знаех кой държи хижата, не съм проверявала. Все пак не съм разследващ журналист, не съм отишла там, за да търся под вола теле. Тогава се запитах кои са тези хора, кой дава хижите и всеки ли може да си вземе такава, като има пари. Или там отиват хора, които са готови да протегнат ръка на всеки, който е попаднал в буря. Човек се чувства преди всичко унизен. Тук говорим за тотална липса на човещина, емпатия, състрадание… Сблъскваш се с анцузи и ланци, които те гонят най-безпардонно.

• Не ви ли беше страх за живота ви по време на бурята?
• Беше ме страх, естествено, няма какво да крия.

Бяхме с техника, която може да привлече гръмотевиците.

Опасно беше, наистина. Дадох гласност на случая, за да не се повтаря. Дали такива хора имат сърца за тази работа. Истинският хижар не е ресторантьор, хотелиер или мутра, а Рилските езера са на всички, не са на някого.

• Как слязохте, след като приключи бурята?
• От лифта ни предложиха джипове, за да ни свалят долу, които са абсолютно забранени в национален природен парк, защото лифтът така и не тръгна. И ние се съгласихме, защото нямаше как да слезем към Паничище. Но вижте в такъв абсурд ни вкараха. С куче не ни приемат в хижата, а бяхме принудени да нарушим правилата и да се качим в джип, за да слезем надолу. Те не ни издадоха фискален документ, че извършват тази услуга, което пък не ни осигуряваше застраховка, в случай че по тези урви стане нещо.
• След като пуснахте поста, хижарите свързаха ли се с вас по някакъв начин?
• Агресивното поведение продължи чрез техни хора, които започнаха да хейтят и спамят под поста ми.

 Започнаха да ме обиждат на моладжийка, на журналя,

смотла и какво ли не. Човек цял живот е работил за името си и го вижда смачкано от едни анцузи със златни ланци. Никой няма право да намесва и обижда професията ми. Там не съм отишла в качеството си на журналист, а на зъзнещ и бедстващ човек с шесткилограмово куче.

• Притеснявате ли се да не ви посегнат?
• Да, определено се притеснявам, след като разбрах кои са тези хора и кой стои зад тях. Всичко очаквам, след като се държат така с хората. Едно извинявайте и чаша топъл чай щяха да свършат работа и сега нямаше да водим този разговор. Но тази агресия, надменност и липса на всякаква човещина е плашеща. Мнозина във Фейсбук ме предупредиха да премахна публикацията си. Попитаха ме знам ли в какво се намесвам и дали съм наясно кои са тези хора. Казаха ми да махна поста си, за да не си навличам неприятности, но ето, аз не мълча.
• Не мислите ли да си потърсите правата в съда?
• Човешко отношение не се намира в съда. Само ще подхраня агресията им. Ще ги оставя в ръцете на Бог и смятам, че ще получат своето възмездие не когато аз преценя, а когато той прецени