Българите са от онези южняшки народи, които обичат хляб и зрелища. Впрочем крилатата фраза, употребена за първи път от римския поет и сатирик Ювенал, посветена на разпада на Римската империя при император Траян, е изключително актуална за политическия пейзаж у нас. В случая хляб и зрелища е прекрасен метонимен израз за това как се отвлича вниманието на хората от реалните им проблеми и натрупващите се язви в управлението на страната.
Нека това въведение не бъде приемано като опит да се дадат индулгенции за почтеност на бившите управляващи от ГЕРБ и досегашното задкулисие, за които се знае достатъчно и оттук нататък би трябвало с тях да се занимават не толкова медиите, а правосъдните органи. Това въведение по-скоро иска да ви алармира, че в подобни времена се опитват в мъглата да завъртят схемите си хора от политико-икономическата плява, които по една или друга причина са имали проблем със старата власт. Така е било и така ще бъде. Защото дали олигархът ще се казва Делян Пеевски, Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев, Васил Божков или някой друг, няма никакво значение.
На народа отново ще бъдат подхвърляни димки и пиратки да го забавляват временно, докато в същото време му дерат десет кожи.
През последните 20 години от така наречения преход, или по-точно с идването на царя, който ни беше обещал, че ще ни оправи за 800 дни, важна в роля в отвличането на вниманието на хората и задоволяването на краткосрочните им несъществени искания, играят политиците. Симбиозата между политици и олигарси стана устойчивата форма за управление на процесите и на обществения ресурс. Концентрацията на бизнес, усвояването на огромни финансови потоци и пренасочването им към определени кръгове с помощта на законодателни промени или министерски наредби придоби огромни мащаби. Кражбите се превърнаха в национален спорт, а тези, които останаха отстрани, бяха смятани за баламурници, неспособни да играят в мача на тарикатите.
Пиша това, защото прекрасно си давам сметка, че в момента промяната, за която се надуват медийните вувузели, не е никаква промяна, а подмяна. Народът има всичко по телевизията – напорист вътрешен министър, който обещава да се справи с крадците от ГЕРБ и изпълнява ролята си на строг и справедлив съдник, потънал в луксозното си битие. Имаме целеустремен президент, който е натоварен с огромни очаквания и в същото време е акумулирал огромна обществена подкрепа (за него ще стане дума по-подробно по-нататък, защото ролята му е главна). Имаме група олигарси, които се опитват да останат на гребена на вълната като например Кирил Домусчиев и агроинженерът-масон, който не обича да го наричат свинар Георги Гергов. Имаме други, като Иво Прокопиев, които се правят на визионери, изпълняват подготвени отвъд океана рецепти и неистово искат да надминат бизнес мащабите на Делян Пеевски, но ако може накрая и да им благодарим за това политически и да гласуваме за марионетките им на всякакъв вид избори. Имаме си и достатъчно олигарси, които са засегнати от лошия прокурор Иван Гешев и старата власт – като се започне от Васил Божков, мине се през Ветко Арабаджиев и Николай Банев и се стигне до наглед най-обраните в поведението си братя Бобокови, ако си затворим очите за навиците на съпругата на единия.
Всичко това е забъркано с много стари и нови лица, които ни заливат от екрана, под формата на политици. Представете си каква занимавка за българина е в рамките само на има-няма половин година пред него да дефилират стари и нови спасители, като започнете от Радев, Бойко, Корнелия, Илияна Йотова, Данчо Цонев и Мустафа Карадайъ, генерал Атанасов, Слави, Тошко, Митева, Христо Иванов, Мая, Татяна, Хаджигенов, Бабикян, две служебни правителства, Кирил Петков и Асен Василев, а понякога в епизодите патриотично да се появяват Каракачанов, Марешки и Валери с оградата, евродепутати, Коцето от Възраждане и още поне 50-60 политолози, социолози, доктори, ваксъри, антиваксъри. Щях да пропусна новия републиканец Цецо Цветанов, който търсел партньор, за да има поне два гласа на следващите избори. Купувате пуканки и гледате българският политико-икономически Холивуд. Хляб и зрелища….
Да, ама хлябът много скоро ще стане кът и това го знаят всички, които могат да четат правилно събитията и да следят процесите. Задава се рекордна инфлация, тежка зима и трудни за преобладаващата част от населението дни. Точно в такова време и в такива мътни води, се ловят най-едрите шарани. Особено, когато мрежите отдавна са заложени и чакат удобния момент.
Публиката е уморена от герои, от нови епизоди, бдителността е притъпена, а вече добре опаковани и етикирани са ни спуснати и нови спасители, които идват с апломб, с претенциите за сериозна експертиза, с холивудски усмивки и младежка непринуденост. Идват да заменят провалилите се сърдити и рошави сценаристи на Слави, които се научиха да гледат в парламента по-лошо от шефа си. Днес в политическия мейнстрийм най-оборотните имена са Кирил Петков и Асен Василев, или Кирчо и Кокорчо, както някои си позволяват да ги наричат иронично. Аз лично не намирам никаква ирония в случващото се, защото ми се струва, че всичко е дежа вю.
Впрочем харвардската група е поразителен копи пейст на царските юпита, които навремето с невиждана лекота превъртяха българския външен дълг.
Сигурно си спомняте, че това беше обявено за далаверата на десетилетието от началото на нулевите години. Тогавашните млади надежди превалутираха в евро супер евтините доларови брейдиоблигации, при размер на годишна лихва от 8% и поскъпваща европейска валута. Спомням си колко икономисти, финансисти и от ляво, и от дясно бяха категорични, че държавата ни е „олекнала“ покрай тази сделка с около милиард и половина евро, които се стовариха върху бъдещите поколения. Но поколенията не се трогнаха особено, защото Симеон Сакскобургготски си остава с имиджа на „добрия цар“, с изключение на едно-две тъмни петна покрай изсичането на рилската гора и имотните сюжети, но „честитките“ от това, което надробиха приближените му чевръсти юпита, включително един от синовете му, редовно напомнят на българина, че за „синята кръв“ не е проблем подобна бърза сделка.
След няколко не особено успешни в крайна сметка опита с Демократична България, Трайчо Трайков и Христо Иванов разградският проактивен бизнесмен Иво Прокопиев заложи на харвардския кръг, за да стигне до върха във властта. Само счетоводна къща с огромен опит може да изчисли колко пари са влезли в медиите на Прокопиев през годините от грантове на фондации като „Америка за България“, от министерства и агенции. Със сигурност цифрите са стряскащи, а резултатите са все още твърде скромни за вложеното.
Това не убива надеждите на демократичната общност в още по демократичната Демократическа партия на САЩ Иво Прокопиев и неговият неолиберален кръжец да налагат систематично чужди на консервативния иначе българин практики. А усмихнатият Кирил Петков и наглед леко стреснатият Асен Василев, който напоследък също ни дарява с по някоя друга усмивка, да са трансмисията за „очовечаването“, разбирай либерилизирането на българите. „Капитал“-ът е включил на високи обороти целия си медиен ресурс, за да овладее България. Засега най-успешни са резултатите в областта на културата и образованието, които са съсипани от псевдоавангард и скандални учебни пособия. Съвсем не е случайна появата на разни книжлета, под формата дори на учебни помагала, които препоръчват на децата да не бързат да самоопределят пола си и които учат момченцата, че може всъщност да са момичета и обратното. Нещо като част от „Капитал“-ните политици, журналисти и дейци на духовния фронт.
Наскоро прочетох в един отличен коментар, публикуван в „Труд“, как харвардските възпитаници ни се натрапват чрез мултилевъл маркетинг за начинаещи, какъвто всъщност Петков е ползвал през последните години, за да пласира пробиотика си. Елементарна, но и ефективна стратегия, възможна в България. „Какво му трябва на човек, който само преди половин година се захласваше по изпълнителя на „Едно ферари с цвят червен“. Имиджмейкъри полагат усилия да представят Кирил Петков за нашенската версия на Емануел Макрон, макар той да не е повече от нашенския Хорст Фукс, известният на българските пенсионери водещ на рекламите на WS Teleshop. Заради това, не Кирил Петков, Асен Василев и групичката около тях, са важните в случая, а онези, които ни ги натрапват“, пише „Труд“ и припомня как преди пет години на две сбирки на групата „Арго“, неформално ръководена от Иво Прокопиев – политици, журналисти, служители на неправителствени организации и интелектуалци с неолиберални възгледи, обсъждат две теми – издигането на кандидатура за президент и създаването на партиен проект. Кандидатът за президент на този кръг тогава е Трайчо Трайков, днес кмет на столичния район „Средец“, икономически министър в първото правителство на Бойко Борисов, като по думите на бившия премиер – предложен му именно от Прокопиев. Няколко месеца след сбирките „Арго“, в началото на 2017 г., се учредява партия „Да, България“, в чието тясно ръководство първоначално влиза и Кирил Петков.
И тук ще се върна към онова, за което подсказах по-горе – ролята на президента Румен Радев в похода на либералните „Капитал“-ци към властта. Лично аз съм озадачен от последните му действия, защото знам какви хора го издигнаха за държавен глава и какви надежди му се възлагаха. А и не крия, смятам, че БСП и Корнелия Нинова, които заложиха на него, се държаха достатъчно почтено и с уважение към президентската институция през целия му мандат и нито веднъж не си позволиха да го подлагат на партиен натиск. Прощаваха му и дребните провокации като онази снимка с агроинженера Георги Гергов на сватбата на сина на вицепрезидента Илияна Йотова. Тук отварям скоба как за всички е известно, че агроинженерът винаги е бил политически пумпал и дълго време играеше против интересите на столитеницата в полза на ГЕРБ, за което бе изхвърлен от БСП.
Да не говорим, че именно социалистите бяха най-адекватни по време на най-голямата парламентарна анархия в последните два кратки, но шумни и скандални сезона на българското Народно събрание. Интелигентен човек като Радев няма как да не е забелязал.
Затова е озадачаващо и необяснимо как президентът позволи под носа му хора от екипа му да си правят каквото искат, а едни политически фарфарони от първото правителство на Стефан Янев да използват служебните си кабинети за партийно строителство на партия, която да обслужва Иво Прокопиев. Това е разочароващо за доста от мислещите хора, които го подкрепиха от душа и сърце на предишните избори за държавен глава. Сега с основание се задават въпроса стана ли българският държавен глава част от кръга Сорос. И не позволява ли твърде наивно на либералите да налагат новия световен ред у нас под предлог, че се борят с Бойко Борисов. Убеден съм, че хората не протестираха, за да ни поучават на морал Елена Йончева, Мая Манолова и Хаджигенов, а кръгът „Капитал“ да си върти схемите и да си назначава министрите. Хората не протестираха и за това някакви мукавени еврочиновници и американски сенатори да идват тук и да се държат с нас като с аборигени. Едва ли са много и онези, които гласуваха на предишните избори за Радев, за да позволи България да стане основен противник на Русия и
на наша територия шумно да се дрънкат оръжия срещу Москва под формата на инициативата „Три морета“.
За повечето от онези, които протестираха едва ли ще е особена чест, че вместо Делян Пеевски, ще ги дои Иво Прокопиев. А по ирония на съдбата и от опита в годините на така наречения преход не ни напуска усещането, че няма да продължим да плащаме за замъците, яхтите и апартаментите с асансьори на предприемчивите ни олигарси и политици. Но този път ще правим това в задължителната атмосфера на политкоректност, която ни налагат „Капитал“-но от Съединените американски щати.
Иво ДИМИТРОВ
