Кристина Патрашкова
Концертът на Пласидо Доминго и Соня Йончева пред „Александър Невски“ беше събитие. Не само защото и двамата са световни звезди, но тъй като шансът да видиш и чуеш 80-годишния Доминго не е за изпускане. Демонстрира завидна форма, макар гласът му по обясними причини да е вече уморен. Йончева също бе на ниво и неслучайно отзвукът от събитието е огромен.
Хората ръкопляскаха, викаха „Браво“, не че нямаше и такива, които през цялото време ровеха в телефоните си и дори говореха по тях. Неизбежният парвенюшки порив да си на важно събитие, на което да те забележат, без ти въобще да се интересуваш от него. Черта от народопсихологията. Повечето все пак истински се наслаждаваха на изпълнението на арии от известни опери и на
впечатляващото вокално майсторство на певците.
А сред зрителите имаше дори настоящи и бивши политици – президентът Радев и съпругата му, Йорданка Фандъкова, Татяна Дончева, Милен Велчев.
Имах шанса да гледам и слушам концерта от чудесно място. Но истински съжалих тази част от публиката, която бе настанена от двете страни на сцената и почти до ул. „Раковски“. Нормално е при голям интерес към дадено събитие да се пускат допълнителни билети, включително и за правостоящи. Цените на ценните хартийки, между другото, бяха от 100 до 300 лв., което е нормално за проява от такова ниво. Но всички тези встрани от сцената и далеч от нея чуха изпълненията, но не видяха поведението на Йончева и Доминго, а сценичното присъствие съвсем не е за пренебрегване, дори когато си на концерт, а не на оперна постановка.
Добре е все пак, когато се организират подобни прояви, да се мисли за възможността на
всички зрители да се насладят максимално на тях.
Колкото – толкова. Другото е леко пренебрежение към част от почитателите, които хем са на концерта, хем не съвсем. Още повече, че той се е излъчвал платено онлайн, така че от там също са генерирани приходи.
И все пак браво за цялостната организация, която беше на ниво и е била подготвяна половин година. Доминго и Йончева са чудесен тандем, а Софийската филхармония и диригентът й Найден Тодоров бяха чудесни. Колкото повече такива събития, толкова по-добре. Да живеят операта и културата!
