Афганистанци, които се надяват да бъдат евакуирани, се насочват през наводнените улици към летището в Кабул
Marcus Yam/Los Angeles Times/Shutterstock
В неделя, 15 август, геологът Хамидула Уейзи интервюира кандидати за работа в Министерството на минното дело и петрола в Кабул, когато му съобщават, че талибаните са влезли в града и той трябва да се евакуира. На следващата сутрин той вижда въоръжените бойци по улиците.
Уейзи, изследовател в Кабулския политехнически университет, който наскоро е назначен и за генерален директор, е шокиран от бързото падане на града. Оттогава той живее в задънена улица на краен квартал, предимно затворен в относителната безопасност на дома си.
В целия Кабул повечето университети и държавни офиси остават затворени. Талибаните казват, че искат служителите да продължат да работят, но не е ясно как ще изглежда това. „Бъдещето е много несигурно“, каза Уейзи пред Nature.
Как санкциите на САЩ осакатяват науката в Иран
Когато фундаменталистката група за последен път държи страната през 1996-2001 г., тя брутално налага консервативна версия на ислямския шериатски закон, характеризираща се с нарушаване на правата на жените и потискане на свободата на изразяване. Но след като е свалена през 2001 г., международното финансиране се влива в Афганистан и университетите процъфтяват.
Сега учените се страхуват за собствената си безопасност. Те също се притесняват, че научните изследвания ще изчезнат без пари и лични свободи и защото образованите хора ще избягат. Някои се опасяват, че биха могли да бъдат преследвани за участие в международно сътрудничество или поради областта на обучение или етническа принадлежност.
Трудно спечелени пари
„Постиженията през последните 20 години са изложени на голям риск“, казва Атаулах Ахмади, учен по обществено здраве в университета Kатеб в Кабул.
Според съобщения в новини, милиарди долари във външно финансиране за правителството на Афганистан – като активи, държани от Федералния резерв на САЩ и кредит от Международния валутен фонд – са били замразени. Не е ясно дали и кога ще бъде освободено финансирането и как това ще се отрази на университетите и изследователите, но много от тях съобщават, че заплатите не се изплащат.
През 2001 г., след терористичните атаки на 11 септември в САЩ, ръководена от САЩ коалиция нахлу в Афганистан и свали талибаните. През 2004 г. беше избрано ново правителство.
Кенет Холанд, декан в глобалния университет на O.P. Jindal в Сонипат, Индия, беше президент на Американския университет в Афганистан (AUAF) в Кабул през 2017–2019. Той казва, че когато пристига в страната през 2006 г., не открива „почти никакви изследвания в университетите и че изобщо няма никаква култура на изследванията ”.
От 2004 г. Световната банка, Агенцията на САЩ за международно развитие и други международни организации, са вложили стотици милиони долари в университетите, за да подкрепят преподаването, обучението на преподаватели и някои изследвания, казва той.
Около три дузини държавни университети са създадени или възстановени от 2010 г. насам, а са създадени още десетки частни университети. Публичните университети се финансират от Министерството на висшето образование, което се финансира от международни донори, казва Холанд. Частните университети оцеляват с такси за обучение, въпреки че AUAF се финансира предимно от правителството на САЩ.
Студенти, завършили Американския университет в Афганистан през 2019 г.
Надежди и стремежи
Студентското население в държавните университети нараства от 8 000 през 2001 г. до 170 000 през 2018 г., като една четвърт от тях по това време са жени. И въпреки че приносът на Афганистан при цитиране в специализираните научни международни списания остава малък, броят на статиите, записани годишно в базата данни Scopus, се увеличава от 71 през 2011 г. до 285 през 2019 г.
Шакардохт Джафари, медицински физик от Университета на Съри в Гилдфорд, Великобритания, който е родом от Афганистан, е отбелязал голям напредък от 2001 г. насам по теми от рака до геологията. Но сега тя се опасява, че „ще има застой в науката и напредъка на научните изследвания“.
Дълго време „учените смятаха Афганистан за черна дупка“, казва Наджибула Какар, учен по геологични опасности от Германския изследователски център по геология на GFZ в Потсдам. Той е един от многото афганистанци, които заминаха да учат в чужбина, възнамерявайки да се върнат с нови умения, за да помогнат за изграждането на нацията. През 2014 г. той помогна за инсталирането на първата сеизмична мрежа в Афганистан за изучаване на тектониката на плочите. Той продължава да работи в тази насока до 2019 г., когато конфликтите затрудниха пътуването до отдалечени райони.
Той и екипът му планираха да създадат сеизмичен център за наблюдение и изследване в Афганистан, който да предупреждава за природните опасности. Но след падането на Кабул те са в състояние на паника. Какар казва, че не е спал от дни и отчаяно се опитва да помогне на колегите си да избягат.
Талибански бойци патрулират по улиците в Кабул
Лос Анджелис Таймс/Гети
Учени под заплаха
Колегите на Какар са сред вълната от изследователи, търсещи убежище в чужбина. Роуз Андерсън, директор на хуманитарната организация Scholars at Risk (SAR) в Ню Йорк, казва, че само през август SAR е получила повече от 500 заявления от хора в Афганистан.
Някои са учени по право, които се страхуват от репресии, ако тяхната област е в противоречие с тълкуването на талибаните на шериата. Много жени се страхуват, че ще бъдат насочени към техния пол и активизъм за правата на жените; някои мъже се страхуват да бъдат наказани за преподаване или надзор над жените. Други се притесняват, че могат да бъдат добавени в списъци, защото са учили в чужбина или имат международни връзки.
Но извеждането на хората е трудно: посолствата са затворени, летището в Кабул е претоварено и до него е опасно да се стигне, а бягството по въздух е трудно.
Холанд казва, че изследователите от AUAF са особено уязвими. Институцията е била атакувана от бойци и преди: през 2016 г. са убити 13 души, включително преподаватели, служители и студенти. Всички около 60 служители, които не са афганистанци, са били евакуирани, но само около 20 от около 400 местни служители са били изведени, казва той. Други 800 студенти и повече от 1000 възпитаници биха могли да станат мишени, казва Холанд.
Риск за малцинствените групи
Най-големият дял от 39-милионното население на Афганистан, включително много членове на талибаните, е от етническата група пуштун. Изследователи от други етнически групи рискуват да бъдат преследвани.
Муса Джоя е медицински физик от Техеранския университет по медицински науки в Иран, който също работи като преподавател в Кабул. Той принадлежи към говорящата на фарси общност на Хазара, която според него го прави мишена. Той е бил планирал да се върне в Кабул следващата година, за да работи в център за лъчетерапия, подкрепен от Международната агенция за атомна енергия, но тези планове могат да бъдат преустановени. Оставането в Иран също може да не е решение, тъй като е трудно за чужденци да получат работа в изследователски институти, казва Джоя.
