Кристина ПАТРАШКОВА
Кирил Петков, едно от най-харесваните лица на служебното правителство, даде тези дни заявка, че може да оглави и културното ведомство. Възпитаникът на Харвард заяви, че е време културата да се самоиздържа и в нея да се приложи моделът, който използват навремето Кристо и Жан-Клод. Накратко, успешен е този филм, концерт, спектакъл, изложба или книга, които гарантират финансов успех.
Да мериш изкуството с аршина на печалбата е сито, което може да отсее бездарието от таланта, но не винаги. Защото в полето на изкуството има забава, понякога се прилага съзнателен комерсиален подход, но и философия, по-дълбок смисъл, послания, които се приемат трудно, но помагат на човека да осмисли съществуването си, дори да се освободи от душевни демони. Неслучайно едни избират да се изявяват в шоубизнеса, където печалбата е гарантирана, а други правят независими проекти, които трудно се преглъщат с кутия пуканки в ръка.
Затова държавите по цял свят дават финансово рамо на изкуство, което може и да е елитарно, но прокарва пионерски пътеки в арта. Слави Трифонов също пълнеше стадиони, но и в най-силните му години нямаше как да бъде поканен в зала „България“. Защото там звучат Моцарт, Чайковски и Стравински, чието творчество е висше цивилизационно постижение. Талантливият Митко Рачков няма нужда от реклама, за да продаде светкавично билетите за шоуто , с което обикаля страната, но спектакълът по „Братя Карамазови“, който трае почти четири часа, няма как да се играе в спортна зала. Когато гледаш Рачков се смееш, не че не правиш паралели с живота си, но когато потъваш в посланията на Достоевски, се замисляш за бог, свобода, морал – понятия, без които нито една личност не може да бъде цялостна.
Друг е въпросът, че наистина компетентни и безпристрастни комисии в културното министерство трябва да пресяват талантливите проекти, които заслужават да бъдат подкрепени финансово. Изискването обаче всеки арт продукт да носи печалба, е вредна и опасна. Още повече, че многострадалните творци от години се борят за по-достоен бюджет за култура. Той няма как да бъде извоюват без добра координация между културно, икономическо и финансово министерство. Ако хората, които ги оглавяват, не осъзнаят това, скоро български актьор няма да бъде номиниран за „Оскар“ с роля в наш филм. Ще трябва като Мария Бакалова да търси своя Саша Барън Коен, за да пробие в Холивуд и тогава да се превърне в световна сензация.
Накратко – поле за изява в културата има за целия китайски народ. Там едните се захващат с шоу, другите с високо изкуство. Първите пълнят джобовете, другите ни изграждат като личности. Нужда имаме и от двете изяви, но по-важна е втората. А министър Петков, ако остане във властта, да развърже кесия за нея. За да не се вайкаме защо сме толкова неграмотни, изпростели и направо останали без акъл. До там, че депутати да се обиждат в парламента на булонки, свински черва и да обсъждат задните части на депутатките.
