Иво ДИМИТРОВ
Искрено ме развесели идеята на парламентарната група на ГЕРБ да настоява Румен Радев да заемел публична позиция по отношение действията на министър Велислав Минеков, който прекрати договора за наем на вестник „Труд“. За справка – частният вестник „Труд“ се помещава в сграда на Министерството на културата, която е наел след съмнителни процедури преди години, наричани от някои конкурс.
Не се сещам в други модерни държави да имат практиката частни медии да се помещават в сгради, които са собственост на министерства. Дори най-малкото заради това, че по този начин въпросните медии автоматически стават зависими. Представяте ли си например в МВР да се настани радиото на Илияна Беновска, във МНО да отворят 6-7 стаи за жълтите сайтове на Цветан Цветанов, а във Външно министерство да дадат място за творческа дейност на сайта клюки.бг, например. За културното ведомство вече стана ясно, че е приютило Петьо Блъсков – бивше негово превъзходителство от едни други години на фалшивите партийни книжки и възхода на пресгрупата „168 часа“.
Петьо Блъсков обича да казва, че много знае и много ги може някои неща. И май е прав, защото и на 70 върти на малкия си пръст политици, институции и всякакви други фактори, които иначе всяват страх сред населението. Успял покрай журналистиката да влезе в масовата приватизация, покрай медиите си да си осигурява парцели в столицата, за да се вихри като строител, днес Блъсков е съвременният български баровец от регионална значимост. Междувременно опитва да открадне някоя друга статия от конкуренцията, но това наистина е между другото. На всичкото отгоре успява и до днес да си осигурява защитата на депутати като моя приятел Тома Биков, който толкова се разпали, че обяви решението на Минеков за посегателство срещу свободата на словото.
Иначе, казано с ръка на сърцето, на мен съчетанието Петьо Блъсков и свобода на словото ми звучи като коняк с кюфтета. В случая обаче не внушавам, а излагам лично мнение. По-важното е другото. Според мен никой президент, премиер или министър не е длъжен да осигурява на Блъсков помещения за редакция. Подобни практики са меко казано в разрез с всякакъв нормалитет във времена, когато все по-лицемерно се говори за някакви си норми и едни презрели и омръзнали на всички ни лелички и чичковци ни размахват някакви си етични журналистически кодекси. А точка първа от журналистическата конституция, ако някога бъде написана такава, е медиите да са равно отдалечени от всякакви властови ведомства и интереси. В случая Министерството на културата направо е вкарало „Труд“ в стаите си. За каква свобода става дума въобще?
Повечето от медиите оцеляват на свободния пазар с много усилия. И повечето издатели се борят без министерски помощи. Ще му се наложи и на Блъсков да го направи. Нищо лошо няма да му се случи. Е, неудобно е малко, когато си свикнал на живота с лекото и на баницата с мекото, но коректността го изисква. И в това отношение, браво на Велислав Минеков за решението. Иначе какво щеше да стане, ако му поискат помещения и радиото на Беновска, и жълтите сайтове на Цветанов, и клюки.бг, и четвърти, и пети, и десети?
