Теодор ЦЕКОВ
Световният щурм на либералната идеология и плавното настъпление в България ни изправят пред фундаментален избор: докъде сме готови да стигнем, кои традиционни граници няма да пресечем спрямо крайностите от Северна Америка и Западна Европа.
Глобализмът и либерализмът генерално вървят ръка за ръка към окрупняване в политиката и икономиката. Неслучайно едни и същи стратези, визионери, бизнес лидери лансират тези възгледи. Получава се преплитане по посока технократски (експертен) елит, който да управлява без съобразяване с национални приоритети.
Фитилът е запален
Пандемията катализира промени, за които само гадаем доколко са случайна или умишлена част от мащабен план. Големите фармацевтични и технологични компании трупат милиарди, докато населението обеднява прогресивно.
Фактите: залпове нови банкноти за спасителни планове; нулеви лихви в комбинация с такси от банките; изкуствено надути активи като алтернатива за спестяванията; ценови шок на суровини – от енергийните източници през храните до строителните материали, съответно поскъпване на имотите. В резултат парите се обезценяват, цените подскачат, богатите се застраховат чрез стабилни инвестиции в недвижима собственост и суровини, а средната класа се стопява.
Водещите държави обсъждат балансираща мярка с унифициран корпоративен данък и облагане печалбите на мултинационални компании в основните им пазари, а не в данъчни убежища. САЩ обаче трудно ще го приемат, макар че анонсират борба срещу технологичните монополи. Междувременно се задава нов удар по джоба – Европа готви нова въглеродна такса през вредните емисии от горивата, което ще оскъпи транспорт и отопление. Социалното подпомагане ще трябва да дойде от данъци, затова се очакват протести и бойкот на зеления преход.
Двете страни на равноправието
На теория либералите и глобалистите се борят за устойчиво икономическо и природосъобразно развитие, социални права, равен достъп до услуги и възможности, заличаване на бедността. На практика обаче дистанцията между едрите и дребните риби нараства все повече. Погледнато от другата страна, равенството се изразява в масово обедняване.
Популярното възприятие за Новия световен ред е управленски елит с наднационални стратегии и политики – подобно на глобалните интернет господари в информацията, рекламата и търговията. Сред непопулярните идеи са трансхуманизмът – преодоляване биологичните закони с цел технологично удължаване на живота, както и трансформацията към модерна форма на феодализъм.
Корпоративните медии наричат всяка неудобна теза конспирация и я пакетират с небивалици от рода чипиране чрез ваксини. Такова е просто излишно, защото сме под контрол през компютри, телефони, банкови карти, а новата безценна информация са медицинските досиета. Каквото и да подготвят, няма да го пуснат като бомба, а на порции – като ограниченията на свободите „временно и за добро“.
Стратези и щастливи сиромаси
Елитът, определящ световните задачи, каузи и политики, се събира ежегодно в Давос. Домакин и лидер е германецът Клаус Шваб – основателят и президент на Световния икономически форум. WEF включва политици, икономисти, бизнесмени, футуролози и със своята недостъпност подклажда редица спекулации. Всъщност те не се крият, описват идеите си в книги от десетилетия.
Шваб постави като основни теми за дискусии две от последните си книги – The Fourth Industrial Revolution (2016) и COVID-19: The Great Reset (2020). „Голямото нулиране“ сочи как световната икономика да използва възстановяването от пандемията за базисни промени. Според мнозина обаче това е сигнал за разграждане и прекрояване на досегашната социално-икономическа система.
Изглеждащата все по-възможна идея за нов феодализъм не е никаква конспирация, защото авторите отдавна я споделят открито. Английският лорд Уилям Рийс-Мог и американският инвестиционен експерт Джеймс Дейл Дейвидсън предрекоха в книгата си The Sovereign Individual (1997), че западните сили ще се разпаднат по подобие на СССР и от руините ще изникнат подобия на някогашните градове-държави, а тези организации като военни ордени от Средновековието ще контролират значителни богатства и военна мощ, докато обеднялото население ще бъде прикачвано към богати корпорации и фамилии или ще води номадски живот поради липса на недвижима собственост.
Прогнозата беше възродена от WEF през 2016, когато във видео с осем прогнози за света през 2030 се чу сентенцията: „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“, с невинно продължение: „Ще наемате каквото искате и то ще ви бъде доставяно с дрон“.
Между другото, починалият през 2012 лорд Уилям Рийс-Мог е истинският създател на либералния лидер Джордж Сорос. Когато Сорос е изкаран виновник за съсипването на британския паунд през 1993, от позицията си на уважаван журналист лордът защитава неизвестния дотогава финансов спекулант и му изгражда имидж на спасител, инвестиционен гуру.
Голямата картина
Съпротивата на антиглобалистите не е прекършена, но получи нокдаун със смяната на Доналд Тръмп. Стълб на консерватизма и националните приоритети, президентът управляваше според бизнес принципи: финансово изгодно ли е за САЩ – работим, ако излиза скъпо – игнорираме; аз съм по-голям и силен от теб – приемаш моите условия или изпадаш. Приоритет на локалното пред глобалното не допада нито на международните партньори, нито на огромните корпорации, печелещи от изнасянето на производства в държави с евтин труд.
В Европейския съюз лице на контрареволюцията е Виктор Орбан, чиято малка Унгария има съмишленици сред други държави от бившия соцлагер като Полша. Последният остър конфликт на маджарите с болшинството от ЕС дойде през закон за предпазване на непълнолетни от пропаганда на сексуални свободи. Преди това бяха бежанците. После ще има икономически спорове…
Нетърпимата към либерални идеи Русия си остава сериозен полюс, защото – макар икономически слаба спрямо САЩ и Китай – използва всякакви пролуки за всяване на разделение.
Разместване на пластовете
Последните избори показаха отчетлив ръст на либералната идеология в България. Четири от шестте партии в Народното събрание са откровено или умерено в този спектър.
„Има такъв народ“ досега изглежда неспособна да се дефинира и вместо това балансира по ръба на разделителните линии, но предложенията на лидера Слави Трифонов за приватизация на ББР и за министър без портфейл по ромските въпроси се вписват 100% като либерални. За „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ няма съмнения към кой полюс принадлежат, а ДПС спада към европейското либерално семейство.
Въпросите за световното управление и развитие само изглеждат далечни, периферни за България. Опростеният дебат за джендър идеологии не помогна на патриотите да влязат в Народното събрание.
Значим дял от гласувалите за протестните партии не споделят крайните либерални идеи. Този електорат загърби консервативните партии не по идеологически, а главно по морални причини. Очертаващите се нови управляващи ще постъпят мъдро, ако оценят червените линии и не ги преминават, защото на следващи избори традиционните и консервативни българи може да завият в обратна посока.
