Само за 2 месеца служебният министър на вътрешните работи успя да превърне информационното „лице“ на МВР – официалната интернет страница на Министерството, в пародия на в. „Работническо дело“ от най-мракобесните времена на комунистическия режим. Тогава с уводен материал във в. „Работническо дело“ се заклеймяваха и осъждаха враговете на Партията. Без съд и присъда, без доказателства и по фабрикувани материали в същия вестник. Присъдата в „Работническо дело“ означаваше и присъда в живота. Комунистическите следователи от Държавна сигурност не разследваха, те четяха „Работническо дело“ и издаваха присъди.
Вчера в 18 часа и 32 минути на сайта на МВР е публикуван неизведен със съответния номер материал, чийто краен адресат (чрез Министъра на правосъдието) е Висшият съдебен съвет. Авторът е служебният министър Бойко Рашков, същият е следовател от Държавна сигурност (ДС). С този материал, определен от следователя от ДС като“сигнал“, изпълнителната власт на Република България настоява за отстраняването на длъжностно лице от съдебната власт на същата Република България. Според демократичната Конституция на Република България, трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна, са разделени и подобно действие се определя единствено като грубо вмешателство на едната власт в работата на другата. Особено, когато в “сигнала” на лицето Рашков, както във в. „Работническо дело“ преди 1989 г., са приложени единствено медийни публикации.
Означава ли това, че същият подход – публикации в интернет, ще бъде прилаган в бъдеще и при работата на органите на МВР за разкриването на престъпления срещу българските граждани? Още повече, когато за провеждането на, уж, „честни и прозрачни“ избори МВР използваше единствено и само анонимни сигнали, за да тероризира и репресира кметове, общински съветници и симпатизанти на ГЕРБ. Също позната практика от времето на комунистическата ДС, издигнала в култ милиционерския инструмент, наречен „анонимен сигнал“.
Кои публикации в интернет ще имат по-голяма доказателствено стойност? Редно е МВР да изготви списък с „правилни“ медии, чиито публикации са „абсолютно доказателство“ за виновност. И на другите медии, чиито журналистически материали не представляват никакви доказателства. Така ще бъде ясно, че като си попаднал във фокуса на „правилните“ интернет издания вече си приключен. Станал си част от „бившите хора“. Нали, така?
