Този път шансовете да се състави правителство са значително по-големи, казва в интервю за „Дойче Веле“ социологът Андрей Райчев. Предлагаме ви акцентите в него.
- Това, което ще видим на 11 юли, няма да е някаква импровизация от страна на българите. Резултатът е вследствие на една цяла година, в която се разправяме за този вот. Каквото стана – стана. Електоратът вече е стабилизиран. Той не е уплашен, развълнуван, революционен или контрареволюционен. Той отразява реалната картина и затова няма как да не се съобразят с този вот. Правителство ще бъде предложено и гласувано.
- През последната година минахме през много силни вълнения – малки митинги, големи, огромни, после пак малки. Затваряне във връзка с епидемията, после избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да управлява. Сега пак избори. Задавам следния въпрос: защо не стана бунт? Отговорът е много прост: Защото България изобщо не е в ситуация от типа на „Не може така да се живее повече“. От 2010 до 2020 година доходите са удвоени. Що се касае до външната политика – България е в изгодно положение. Тя излезе от черния списък на европейските страни, заместиха я Унгария и Полша. Разбира се прекрасно с Европа, има добри отношения с Америка, а същевременно Путин и Ердоган са в диалог – от това какво по-добро? Цялото недоволство на хората се насочва към един тесен сектор – правосъдната система. „Не можем да живеем повече с тази лъжа и тази корупция“, казват те. Правосъдието и корупцията са единственият обект на недоволство. Хората не протестират защо нямат пари да живеят или защото България е закарана в геополитическа безпътица. Протестират за едно. Христо Иванов, който изглеждаше като фиксиран върху темата правосъдие, успя да я наложи като дневен ред на обществото. И съответно това, което се очаква от правителството, е реформа в тази област.
- ГЕРБ трябва да се раздели с комплекса си за уникалност. Ако те престанат да разглеждат и разказват себе си като уникална партия, партията с главно „П“, ще имат съвсем реален шанс да участват. На сините да минат от идеята за уникалност до идеята за участници им трябваха 20 години. На червените все още не им е минало това, че са уникалната партия, която единствена знае какво да прави. ГЕРБ са центристка партия, по-прагматична в този смисъл, така че може би след няколко години ще съумеят да започнат да партнират, а не да доминират.
- Ако нещо е изненада на изборите, то е именно това, което не може да се предвиди. Но все пак – няма да е изненада нито ако Слави Трифонов победи ГЕРБ, нито обратното. БСП се бори сама със себе си. Тяхната борба е дали ще успеят да нараснат спрямо тези 480 000 гласа от миналите избори. „Демократична България“ като че ли е надула платната. Едва ли ще могат да скъсят дистанцията с БСП до психологически малка граница или пък да ги минат – това би било огромна изненада. За ДПС проблемът е колко гласа ще могат да вземат от Турция. Никой не може да предвиди. Огромна и неприятна в моите очи изненада ще бъде, ако Мая Манолова не прескочи бариерата. Вижда ми се малко вероятно. Колкото до ВМРО – ще е изненада както тяхното влизане, така и тяхното невлизане. Големи изненади може да донесе Васил Божков. Миналия път социолозите му даваха 1%, а той получи 3%. И то не защото социолозите мерят лошо, а защото на хората им е неудобно да кажат, че ще гласуват за Божков. Голяма и много неприятна изненада ще бъде, ако „Възраждане“ влезе. И там има скрит вот.
