На финалната права преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли с най-висока вероятност в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“. Проучването, проведено в периода 4 – 7 юли 2021 г., констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация.
Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21,5 на сто сред твърдо решилите да гласуват. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. С подкрепа от 21,8 на сто ИТН има микроскопична преднина пред ГЕРБ.
Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.
БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16,4 на сто от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4 април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
Към момента „Демократична България“ е четвърта с 12 процента от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина.
В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11,1 на сто. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете, посочват от „Алфа Рисърч“.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5,4 на сто от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията, коментират анализаторите.
Към момента „Българските патриоти“ с 3,8 процента остават малко под изборната бариера от 4 процента. Не съумява да премине чертата и „Възраждане“ (3,2 на сто), но при него също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето то изненадващо получи висок резултат на 4 април, отбелязват от „Алфа Рисърч“.
Националното представително проучване на „Алфа Рисърч“ показва лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април в резултат от умората и разочарованието от политическата конфронтация. А също така и ориентация на гласоподавателите към основните политически сили със заявка да формират правителство.
Според данните между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3,1 млн. и 3,3 млн. души.
В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите. 15,4 на сто от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11,8 на сто от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване.
Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7,8 процента. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.
Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021 г. от „Алфа Рисърч“, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
