Тодор ТОКИН
Партийна реклама на „Демократична България“ възпламени дясната ръка на Христо Иванов Ивайло Мирчев. След многобройните усмивки от билбордове, всекидневни воайяжи в радиа и телевизии, градските неолиберали пуснаха цепелин над столицата. „Цепелините над София атакуват“, обясни Мирчев, без да уточни какъв е обектът на атаката – четвърто място в страната, първо в София, незаобиколим фактор при съставяне на правителство от протестните партии, към които се числят и хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов.
Този цепелин ни подсети за един друг цепелин от преди 92 години и свързан с него шлагер от т.нар стари градски песни.
На 16 октомври 1929 г. най-големият германски дирижабъл LZ 127 „Граф Цепелин“ преминава над България като част от балканската му обиколка. За да не пропуснат гражданите събитието, работата във всички учреждения и фабрики в София е прекратена, учениците са разпуснати, даже министър-председателят Андрей Ляпчев прекратява заседанието на правителството. Множеството се тълпяло по балкони и покриви, имало покатерили се и по кубетата на „Св. Александър Невски“, а цар Борис III и фамилията му наблюдавали от терасите на двореца. „Цепелин“-ът е посрещнат около 11 часа на границата ни при Драгоман от три български самолета, които го съпровождат до София, където той прави два кръга над столицата, снишава се на около 300 м и хвърля няколко пакета с пощенски картички от екипажа и пътниците, адресирани до техни близки в Германия. Въпросните пакети падат в двора на железарската фабрика на Рафаел Леви, в двора на Военното училище и недалеч от Народния музей (днешния Археологически) и както се полага, за тях се разразява лют бой. Причината е и в обявената от германското посолство награда от 5 хиляди лева за всеки, който предаде картички в полицейския участък, с цел те да не се разграбят като сувенири, а да заминат по предназначението си за Германия. Към любопитните детайли следва да се добави и поздравителната телеграма, изпратена от Андрей Ляпчев до командващия полета д-р Екенер.
След като напуска София, дирижабълът „Граф Цепелин“ прелита Стара планина, прави обиколка над Плевен и се отправя към Свищов, откъдето напуска територията ни. Но модата остава – софийските търговци използват макети на дирижабли за реклама на стоките си, а Стоян Миленков реди наивно-трогателни куплети.
Стоян Миленков е един от най-веселите куплетисти и популярните трубадури на българския живот и нрави през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. Роден е в гр.Брезник в края на ХIХ век. Специализира актьорско майсторство в Париж, преди Първата световна война играе като драматичен актьор в Народния театър, а после дълго време е говорител в радио София. Либретист е на първата българска оперета за възрастни „Моралисти“, 1916 г., под композиторството на маестро Георги Атанасов. Сам пише текстовете на своите песни, които са интонационно свързани най-вече с шопския музикален фолклор, но за разлика от повечето си колеги влага особено остър социален смисъл в онова, което на пръв поглед изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата и порочността. След 1944 г. е умишлено пренебрегнат и оставен в пълна забрава. Но този шлагер остава. Нека го чуем.
„Ах цепелина, оттука мина“
Ах, цепелина, над нас премина,
какъв голям е, о, Боже мой!
Какъв голям е, крещи Ирина,
как се издигна, о, Боже мой.
Как бих желала с него да съм аз –
от възторг ще бъда във захлас.
Без виза, без формалност – това е нахалност,
премина цепелина над нашта родина.
Граф Цепелина от тука мина
и си замина, ах, Боже мой!
Засега не е известна посоката, в която ще полети цепелинът на „Демократична България“. Най-вероятно последната му точка ще е Учиндол, коментират изкушени от политическите интриги.
